Мигът на Дора

(3 ревюта на клиенти)

12.78 €11.50 € 22.49 лв.

Мигът на Дора
Мигът на Дора
Back Cover
Втора част от завладяващата трилогия „Благословената земя“ на Стефка Станчева – писателка, отдадена на безусловната си любов към Добруджа и смело въвлякла себе си в нейното трудно минало. В романа, освен образи, създадени от авторовото въображение, срещаме и множество реални личности, сред които Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов.
Вълнуващ разказ за най-светлите 25 дни в историята на Добруджа

„Мигът на Дора“ е роман за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането й в пределите на Царство България. През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година.
В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.

„Мигът на Дора“ е втора част от завладяващата трилогия „Благословената земя“ на Стефка Станчева – писателка, отдадена на безусловната си любов към Добруджа и смело въвлякла себе си в нейното трудно минало. В романа, освен образи, създадени от авторовото въображение, срещаме и множество реални личности, сред които Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов. Всички те ни потапят във величието на спомена, в значимостта на забележителните хора и върховите мигове от нашата история и в отговорността, която има всеки един от нас да помни и да разказва за тях.

Дизайн на корицата: Хаби Eл Мааза Гомес
Илюстрации в романа: Ана Граматикова
Редактор: Стефка Огнянова
Коректор: Валентина Пенева
Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг - вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.
Обща оценка от клиенти
5
3 ревюта
17.10.2025 / Обща оценка: 5.0

С интерес си закупих книгата и тя оправда очакванията ми. Пренесе ме в друг свят, светът на Дора Габе в съчетание с нейните стремежи по свободата на така обичната и Добруджа. Научих толкова много от този роман, от срещата си с автора ....

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
03.09.2025 / Обща оценка: 5.0

Прекрасна книга описваща едни от най-щастливите дни на Добруджа. Хареса ми, че книгата е изградена като разговор между Дора Габе и Елисавета Багряна, показано е тяхното голямо приятелство. Авторката ни потапя в света на прекрасните писатели живели по онова време, разкрива ни що за хора са били, техните радости и мъки. Ако има как бих искала да се телепортирам там, в ония дни - да видя радостта от свободата в очите на добруджанци, да си поговоря с Дора и Лиза, да слушам как Каралийчев разказва своите приказки... Ех... Ако можеше! Това е книга, която не се чете, тя се преживява. Поне от Добруджанци, надявам се за всички да е така ❤️

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
29.07.2025 / Обща оценка: 5.0

????“Мигът на Дора“ – Стефка Станчева ????„Да беше до мене сега, мамо, да заситним полекичка по жълтите павета, ти – с болните крака, аз – с лудия ентусиазъм, та да минем по „Царя“, дето се е струпал днес целият град, и да тръпнем да чуем онази вест, която двайсет и седем години, ден и нощ, чакахме; жадуваната крилата вест, че нашата обетована земя, нашата изгубена родина днес ще изпита блажената целувка на свободата. Едно ми дава спокойствие, мамичко – това, че със сърцето си виждам как с папа сега заничате иззад слънцето и гледате надолу да изживеете с мене най-лелеяната ни мечта – заедно да чуем как оповестяват: „Добруджа е наша! Добруджа е свободна! Край на робството!“ ???? Първо искам да изкажа огромната си признателност към любимите „Лемур“, че за пореден път ми оказват огромната чест, да съм читател на тяхно литературно съкровище още преди да е излязло от печат. За мен означава наистина много и благодаря от цялото си сърце! ????Докато чета, осъзнавам, че една от причините да обожавам книги, разказващи за „стари времена“ са хората. По-обединени, по-човечни, по-отдадени на любовта към родината, по-силно питаещи принадлежност към род, корен, традиции. Изключително много ми липсва това у човека днес. Потапянето в дълбоките води на миналото ме кара винаги да се замислям. Защо и как стигнахме дотук? Защо позволяваме разединението да се настани трайно помежду ни и постоянно делим – мнения, вещи, имоти, пари. Делим се на групи. Делим се от себе си и от изконното начало, от което започва всичко. От Бога като символ на вяра, духовност и добрина. Не просто не сме готови да дадем живота си за отечеството, както са били мнозина тогава, а и пет дари не даваме за него. Не всички, разбира се. Има много свестни, нормални и читави човеци, но поголовното и масовото преобразяване на човечеството откровено ме плаши. Давам си сметка, че всичко това, което днес имаме като книжовност, език, история, култура, свобода, сме го получили даром и наготово, може би и заради това не го ценим и го поругаваме непрекъснато. ????След лиричното откровение обляно в размисли и дълбоки мои вътрешни борби е редно да ви кажа, че има защо всички да обичат Стефка Станчева. Аз лично я обожавам още от самото начало, в което се запознах с творчеството ѝ в лицето на „Добруджанският феникс“. Безкрайно признателна и щастлива съм, че имах честа да разговарям с нея в интернет в осъществените включвания на живо, а след това да общуваме и лице в лице. Тя е топъл, благ човек, който можеш да слушаш с часове. Реди словото си напевно, но и изключително автентично за историческото си време. Така книгите ѝ се превръщат в сладка мелодия, която попива в цялото ти същество и се загнездва дълбоко в сърцето. ????Тази част от трилогията “Благословената земя” започва с трепетното очакване на обявяването на свободата, която страната ни отвоюва за Добруджа по мирен и дипломатичен начин, благодарение на цар Борис и неговата далновидност. Тя започва и с едно силно женско приятелство между големите, вечни и велики дами на родната литература – Дора Габе и Елисавета Багряна. ????Авторката е съумяла така обаятелно да пресъздаде диалозите, обстановката и характерите на героите, облика на местностите, историческите им характеристики, че четенето буквално капе като мед по душата. „Но що за подготовка ѝ беше в ума на Дора! Нищо не ѝ трябваше, само да дочака утрото и да тръгне към родната земя, към рая на своето детство, към тихия пристан на своята младост.“ ????Прозвището „Добруджанката“, с което е наричана Дора Габе не е случайно. Тя отдава живота си на каузата да види своята майчица Земя свободна от тиранията и поробителството, които ѝ отнемат много, но не и спомените, принадлежността и вечната жертвоготовност. ???? Безкрайно любопитно е да изучаваме легендарни и незабравими личности, които опознаваме покрай голямата ни поетеса, както и да ги видим всички заедно изваяни - дишащи и пълнокръвни - от прецизното перо на великолепната Стефка Станчева. ????Личният живот на “Добруджанката” е кичест наниз от болки, загуби, възходи и падения, а една от най-ярките и открояващи се съдбовности е приятелството ѝ с любимата ми Елисавета Багряна. Те имат много интересна и преплетена история, но дружбата им надделява над всички повратности в нея. „Аз тебе никога не съм те съдила, защото знам, че човек първо трябва хубаво да си даде сметка той самият безгрешен ли е. Чувствам, че имам хармония в живота си, защото твоето приятелство ме крепи.“ ???? Уникално е преживяването да живееш редом до тези знатни и благородни хора, а удивителното умение на авторката е именно да го направи възможно. Сякаш е присъствала на разговорите им, попивала е с почитание всяка поука, записвала е, за да разкаже на нас. ????Отново, както казах и в представянето си на “Добруджанският феникс”, ще доложа, че в действителност Стефка Станчева възродява от пепелищата на забравата онуй що трябва да се помни и нивга да не се забравя. Че ние хората сме склонни на онова парадно лицемерие - да величаем сънародниците си (и не само), когато не са вече сред нас и да ги поругаваме, когато дишат и туптят в нашето време. “Дерижан питаше дали е трябвало Йовков да умре, за да се случат тези прояви на „многоглаголстване, с венци, с речи, с възклицания". От думите му лъхаше скръбта му, че приживе писателят беше неоценен, че никой не беше обърнал внимание как живее, как страда.” ????” - И посланията. Боже, какви послания остави този човек, дълбоки, ключови за значението на нашата литература! Казваше, че във всяка българска къща трябва да има по някоя хубава българска книга, която може да е просто една вещ, но като се прочете, става светиня.” Този цитат от романа, в който се говори за Йордан Йовков, приляга най-точно като обръщение към всички вас, с което не само потвърждавам казаните думи, а и ги посвещавам на авторката. За нея важи с пълна сила тяхното послание, защото без значение дали осъзнава или не, тя пише история, която да пребъде във вековете, а отговорността това да се окаже вярно пророчество, е изцяло наша. Посегнете днес към трудовете и подвизите ѝ на будител, докато можем да я питаме хиляди неща. Вярвам, че всичко, което прави, е достойно да остане вовеки и да се изучава в съвременните училища. ???? Извадила съм още толкова цитати, имам още толкова да кажа, но искам да ви оставя сами да се потопите в магията на словото, което Стефка Станчева с такава любов и принадлежност ни подарява. Книгата е налична за поръчки от онлайн книжарницата на любимото издателство “Лемур”, а в началото на август предстоят редица представяния на романа в страната. Повече по темата вижте в профилите на лемурите и на авторката. Сред страниците ще откриете великолепието и на още един артист, още един голям талант - Ана Граматикова - илюстратор и член на това даровито семейство. Корицата е дело на любимия на мнозина и вече добре познат Хаби Ел Мааза Гомес. Ръкоделията, използвани за фон на кадрите са дело на няколко поколения добруджанки, а житните класове са съвсем истински и са ми любезно предоставени от уникалните дами от цветарски магазин “Подари букет” във Варна. Със сигурност пропускам още много, но е невъзможно емоциите ми да се поберат в обемите на едно ревю. Те са породени не само от добруджанските ми корени, огромен патриотизъм и безкрайна любов към родината и родното, но и от огромното почитание, което питая към авторката, семейството ѝ и прелестните хора от “Лемур”. ????„Поетесата вървеше и си мислеше колко е благосклонен животът към нея, щом като можеше да се събуди и да има завидната привилегия да срещне раждането на новия ден и да усети целувката на първия слънчев лъч, който в същия момент гальовно огряваше и нейната родна земя.”

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
Добави ревю на продукта

За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.

Може също да харесате

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 25 €

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка

Тази страница използва "бисквитки", за да подобри начина си на представяне и своята функционалност. Политика за поверителност

Разреши бисквитките