Писателката (15 дни с Фани Попова-Мутафова)

Дарина Димитрова

„Писателката (15 дни с Фани Попова-Мутафова)” – Владо Tрифонов „Всичко започва от думите. Всичко. ОТ добрите думи и от хората, които ги произнасят.” Признавам си, че не знаех много за личността на Фани Попова-Мутфова. Спомням си името ѝ покрай книгата „Дъщерята на Калояна”, която още като много малка ми бе направила много силно впечатление в семейната библиотека. Това е още по-добра причина да ви кажа, че това запознанство с „писателката”, жената, човека в нейно лице ми бе изключително приятно, мило и безценно. Владо Трифонов има възможността да направи интервю на авторката, когато тя е на 77 години, а той около 30-те. Млад, продуктивен, самоуверен, отскоро назначен като преподавател във факултета по журналистика и жаден за истината, той е допуснат в „неотоплената стая”, която писателката обитава, сгушена в „лилавата си жилетка”. Интервютата с нея преминават под знака на провокативни въпроси, които целят да достигнат още по-навътре и по-далеч. Същевременно обаче са и приятелски разговор. За Фани до голяма степен биват изповед, за да опрости сама на себе си и да осъзнае греховете си като такива. Възхитена съм от личността, която авторът ни представя. Очарована съм от ума ѝ, проникновението и удивителните за времето си изводи за живота. „ – Сама казах. И сама отричам. Всичко е така и не е така. … Всички сме виновни и невинни. В различна степен и по различен начин.” Тази дама притежава авторитет, който не може да бъде подминат. Запознала се лично с Хитлер и Гьобелс, обичала истински и силно един единствен мъж до края на дните си, преживяла присъдата на Народния съд, за да завърши в старост и самота, в оскъдица и влошено здраве. Въпреки нелеката си съдба и повратностите, които животът ѝ поднася, тя не губи острия си ум и дълбочината на разсъжденията си. „Не сме ли всички ние дяволи и ангели едновременно? Знае ли някой какво е вътре в душата на дявола? А на ангела? Трябва ли да се отнема правото на някого да обича, пък бил той и най-големият злодей?” Владо Трифонов освен феноменално добър материал за публицистика, дори и книга, успява да причини много по-сериозни и феноменални ефекти у самата Мутафова. Кара я да се замисли. За нещата, които никога преди това не е. Поне не и по този начин. Да си зададе сама въпроси, на които откровено да отговори. Обвинявана в безчет злини и престъпления, , тя е безвъзвратно отдадена на призванието си да пише, на произведенията си и това я тласка към различни крайности, включително политически. Обвинявана във фашизъм, националсоциализъм, комунизъм и какво ли още не, писателката е предимно силна личност с прекалено развито съзнание, което не е било удобно на времето си, още повече принадлежащо на жена. Припознах много нейни характеристики в начина на мислене, които са и мои. ????️ Тази книга запали любопитството ми не само към нейното творчество, но също така и към личността на автора. По-интересното и любопитното за мен обаче е, че предизвика желание да прочета „Моята борба” и повече „пикантни” детайли за Хитлер „от кухнята”. Другата причина, поради която произведението и трудът на автора ме влюбиха е, че са написани с чист български език, опростен от натруфеност, помпозност и излишъци. В наши дни е огромно богатство да четеш родни или преведени творби с отсъствие на чуждици и модернизъм. Горещо препоръчвам четивото на всеки. Според мен няма човек, на който да не му бъде полезно било то само и за размисли, и страсти. Втора част на тази удивителна книга е значително по-кратка и проследява пътя на произведението от ръкопис до това да види бял свят като издание. Ако не беше трагично онова, което иронизира авторът, щеше да е много забавно и смешно. Въпреки това искам да му кажа без значение дали ще успее да стигне до него, че и днес има хора, които биха чели тази книга, биха я разбрали и не са Доли, която неслучайно се казва така. С „Писателката” избирам да покрия точка 12 – Книга по действителен случай от #книгатаиморето2023, защото не мога да си представя по действителна от нея. Благодаря от сърце на любимите Лемури за предоставената възможност да се докосна до това книжно бижу! На вас подарявам един цитат от Фани Попова-Мутафова за разкош и за финал и ви казвам: Прочетете я! „Много пъти през годините си повтарях, че когато си хванат натясно, когато всичко върви срещу теб и нещата са стигнали дотам, че н есе издържа, точно тогава трябва да стиснеш със зъби колкото сила ти е останала и да не се предаваш. Защото това е моментът, когато всичко тръгва в друга посока. Бях възприела това правило за справяне с живота и се стараех да го спазвам.” Важно уточнение: Историята е разказана толкова достоверно, че дори за миг не би ви хрумнало, че тази среща никога не се е състояла, а е продукт на един брилянтен ум и множество задълбочени проучвания. Интервюто е фикция, която макар с художествен характер ни изпълва с усет за документален реализъм.