Снежната кралица

Блестящият роман на Кънингам започва с видение. Ноември 2004 г. е. Барет Мийкс, за пореден път изгубил любовта, върви през Сентръл Парк и нещо го подтиква да вдигне очи към небето. Там зърва бледа светлина, която сякаш гледа надолу към него като божество. Барет не вярва във видения, нито в Бог, но не може да отрече какво е видял.


В същото време в Бушуик, сравнително западнала част на Бруклин, по-големият брат на Барет, Тайлър − неизвестен музикант − се опитва, безуспешно, да напише сватбена песен за бъдещата си съпруга Бет, която е тежко болна. Тайлър е твърдо решен да композира песен, която да не е просто сантиментална балада, а истинско изражение на любовта му.


Светлината в небето не дава мира на Барет и той неочаквано се обръща към религията. Тайлър започва все по-убедено да смята, че единствено наркотиците могат да отприщят творческата му сила. Бет се опитва да приеме смъртта възможно най-смело.


Кънингам проследява как двамата братя Мийкс търсят, всеки по свой начин, път към прозрение. С финия си, изчистен стил той показва изключително разбиране към изпълнените с вътрешни конфликти герои и разкрива какво стои в центъра на човешката душа. „Снежната кралица“, красива и трогателна, комична и трагична книга, доказва отново, че Кънингам е един от великите писатели на нашето време.


“Магия, чудеса, просветление − тези химери, които търсим в наркотиците, изкуството, религията и секса − са достижими, заключва романът, но няма да ги намерим там, където очакваме. „Не очаквахме да стигнем до тук, нали?“ „Снежната кралица“ е чиста и кристална като ледена висулка; кратък, задълбочен и поетичен размисъл за любовта, смъртта и състраданието, изтъкан от истински майстор на словото.”


The Guardian


“Романът е изпълнен с действие, но в същото време стилът е спокоен и чувствен. „Снежната кралица“ ще ви грабне по почти първичен начин, както когато някое ухание се прокрадва в стаята и променя настроението ви още преди да сте го осъзнали.”


New York Times


“Въздействащият нов роман на Майкъл Кънингам е може би най-оригиналната му и емоционално проникновена творба до момента. Въздействието й се дължи не на литературни похвати, а на силната история, която показва майсторското боравене на автора със словото и в същото време рисува ярък портрет на двама братя и копнежа им да открият смисъла на живота... Кънингам оставя читателите сами да почувстват какво изпитват героите чрез дарбата си да предава чувствата им с








неповторимата си проза. В същото време романът представя импресионистичен портрет на Бруклин, Ню Йорк през 2004 г., както и на Ийст Вилидж четири години по-късно. Тези уловени мигове ни дават интимен поглед върху всекидневието на героите и ги поставят в два момента от историята, които вече отминават незабелязано.”


Мичико Какутани, New York Times


“Търсенето на прозрение във всевъзможни форми − музика, наркотици, висша мода, както и в не така материалните, но не по-малко въздействащите му изражения − са в основата на най-добрия роман на Майкъл Кънингам от десетилетия: „Снежната кралица“.”


Меган О’Грейди, Vogue


“Майкъл Кънигам пише може би най-красивата проза в съвременната американска литература, а прекрасният начин, по който си служи със словото, се вижда ясно в новия му роман. Както в романа си „Часовете“, донесъл му награда „Пулицър“, Кънингам пише със задълбочено разбиране за желанието да „създадеш нещо... удивително, нещо неземно“. Изкуството е религията на Кънингам, най-важната тема, върху която той разсъждава неуморно... Романът не предоставя окончателни отговори и подобаващо завършва с въпрос.”


Уенди Смит


“С елегантната си проза, която надзърта в най-съкровените мисли на героите, Кънингам отправя предизвикателство към читателя: да си представи един всемогъщ и безразличен бог − ако боговете изобщо съществуват.”
Али Гаман, Washington Post


„Снежната кралица“ е вдъхновена от класическите приказки, но Кънингам насочва сюжета в съвременна (дори постмодернистична) посока, а резултатът е невероятно красив. Пищната проза е удивителна. На езиково ниво „Снежната кралица“ е забележителен роман.”


Ед Пауър, Irish Indipendant