Време за суинг

Ако си представим всички съботи през 1982-ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката.

Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс — и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а очите ми бяха извити надолу, устата също.

Лицето на Трейси беше наперено и обло, приличаше на по-смугла версия на Шърли Темпъл, само дето носът є беше проблемен като моя, веднага го забелязах, нелеп нос — вирнат право нагоре във въздуха като зурличка. Симпатично, но в същото време и доста отблъскващо: ноздрите є бяха постоянно на показ. По отношение на носа бяхме едно на едно. Що се отнася до косата — резултатът беше категорично в нейна полза.

На този ранен етап двете с Трейси не бяхме нито приятелки, нито врагове, не бяхме дори познати: почти не си говорехме. Но винаги сме се забелязвали, помежду ни винаги е имало невидима нишка, която ни е свързвала и ни е пречела да затъваме твърде надълбоко в отношения с други хора.

Амбициозен, интелигентен, широкообхватен роман…
Смит разказва по страхотен начин за сложността и нюансите на приятелството между две момичета и как, веднъж изградено, то може да бъде разрушено, но никога не се забравя.
Алис О’Кийф, The Bookseller

Зейди Смит е най-добрата писателка от нашето поколение, а Време за суинг е най-добрата є книга до момента. Романът суингира, лъкатуши и пулсира в ритъма на живота, изпълнен с емоция, екзалтиращо интелектуален и потопен в тъга. Какво чудо е, че литературата все още прави неща, непосилни за другите форми на изкуство. Какво чудо е, че Зейди Смит е сред нас и продължава да пише.
Гари Щайнгарт

Време за суинг е от онези редки примери, които ни напомнят защо все още имаме нужда от романи. Не са много книгите, които звучат така актуално.
Меган О’Грейди, Vogue

Тя никога не е писала по-добре. Диалогът є е съвършен, усетът за комичното — майсторски. Ала Смит ни предлага нещо повече — задълбочен разказ за расовата и класовата принадлежност, пола, славата и властта.
Дънкан Уайт, Telegraph

Както винаги Смит е виртуозна, когато разказва за семейството и приятелството, а умението є да пише с размах за социалните несправедливости, запазвайки погледа на неутрален творец, е смайващо.
Клеър Лоудън, Times Literary Supplement