Кратък дневник на съвпаденията

Доменико Дара

(6 ревюта на клиенти)

~~24.50 лв.~~19.60 лв.

Дебютният роман на Доменико Дара, автор на литературния диамант „Малинверно“, ни среща с неговия неповторим език, обагрен от вдъхновяващ сюжет и въртележка от герои.

Facebook

Автор

Доменико Дара
Жанр

Съвременна проза
Категория

Най-доброто
Издателство

Lemur
Размери

14cm х 20cm
Корица

Мека
Брой страници

384
Година на издаване

2024
ISBN

978-619-7581-63-8

Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче.

Един ден в пощальонската му чанта се появява необичайно любовно писмо, запечатано с восък, без подател, забулено в мистерия. Годината е 1969, американците са на път да направят първата си стъпка на Луната, а пощальонът, съвременен пратеник на боговете на Меркурий, се подготвя за мисията си: да разкрие една злощастна страст и да спаси Джирифалко от сенчестите сделки на кмета, който иска да продаде живописния хълм Ковело, за да го превърне в сметище.

Дебютният роман на Доменико Дара, автор на литературния диамант „Малинверно“, ни среща с неговия неповторим език, обагрен от вдъхновяващ сюжет и въртележка от герои.

„Отваряйки писмата и промъквайки се в историите на съгражданите си, пощальонът намери практичен и полезен отдушник на собственото си изкуство, защото, ако имаш дарба и не я използваш, е все едно, че я нямаш.“

„Нищо не се създава и нищо не се разрушава – но това отнасяше ли се също и за човешките чувства? Любовта е може би като водата – не изчезва, а остава да се движи в кръг под различни форми?“

„Щом видеше разпорен чорап, бързаше да го закърпи и чувстваше задоволство и лекота, че е запълнил една дупка в света, също както, намесвайки се в работите на града чрез писмата, му се струваше, че запълва дупките в съдбите на хората.“

Превод: Ваня Георгиева
Корица: Хаби Ел Мааса Гомес
На корицата - Джузепе Розано, чичо на Доменико Дара, който гледа към Джирифалко; снимка от личния архив на автора

ДОМЕНИКО ДАРА ( роден в Катандзаро на 02.02.1971) започва писателската си кариера с "Кратко есе върху Съвпаденията" (Нутрименти, 2014). Както с дебютната си творба, така и с втория си роман "Бележки за небесната механика" (2016) печели голяма популярност и одобрение от критици и читатели, както и редица награди (сред тях: награда Palmi, награда Viadana, награда Corado Alvaro, Premio Citta di Como Stresa 2017 и др.). Той беше и финалист за престижната награда Калвино.

Обща оценка от клиенти

6 ревюта

Дарина Димитрова

14.07.2024 / Обща оценка: 5.0

„Кратък дневник на съвпаденията” – Доменико Дара Стилът на Доменико Дара е невероятно разпознаваем и характерен. Не може да бъде сбъркан. Той е изпъстрен с цветущи епитети, пъстри сравнения и много богати изразни средства. Паралелно с тях присъства един много тъничък и понякога едва доловим хумор. Най-отличаващото се обаче са задълбочените му философски размисли, проникновения и изводи, които карат и читателя да мисли. Те се случват над темата „Живот” и всичко онова, което се съдържа в него. Най-любопитното е, че се леят на фона на бита на „обикновения мъничък” човек. ???? Аз се срещнах за първи път с автора сред страниците на „Малинверно”, за който вече съм писала мнение и който много обичам. Интересното е, че „Кратък дневник на съвпаденията” е дебютният му роман, а реално е вторият му издаден от любимото издателство „Лемур”, преведен на български от прелестната Ваня Георгиева. Романът ни пренася в южноиталианското градче Джирифалко в регион Калабрия, но през 60-те години на миналия век. Отново главният герой е отличителен мъжки образ. Не кой да е, а пощальонът на селището. Следствие на редица загуби в живота си, в това число и на голямата си любов, той е твърдо убеден, че самотата му приляга и не желае да се надява на щастие. Работата му обаче е друго нещо. В нея той е педантичен, отдаден и има едно леко отклонение, за което има солидно обяснение. „Обикновено намесата му в кореспонденцията между съгражданите му беше ограничена – прочиташе писмата, преписваше ги и ги слагаше в архива. Но имаше и случаи, в които променяше хода на събитията и този риск изпълваше душата му със съмнения и угризения, риск, за който се страхуваше, че рано или късно щеше да заплати, защото не можеше да прецени точно как, къде и кога можеха да се считат за приключени последиците от действията му. Боеше се от природния закон, според който всички сили се изравняваха и събитията, на които беше дал начало, можеха един ден да се обърнат срещу него.” Пощальонът никога не се намесва в съдбите на хората за лошо или за лични облаги и винаги го прави с добри цели. Дали обаче това ще бъде оправдан и премерен риск? Той е усвоил вселенските закономерности, според които се случва живота и знае, че нищо не е случайно. Знае, че съвпаденията имат своя причина. „Съвпадението е камъчето, оставено по пътя, за да ни упъти как да се завърнем, неопровержимо доказателство, че не се намираме точно на мястото, на което трябва да бъдем.” Именно това осъзнаване е и причината за появата на краткия дневник на съвпаденията, който разносвачът на писма започва да води. Историята е изключително четивна и се усвоява много гладко, като единственото, което лично за мен бе една идея по-сложно за запомняне бяха безбройните италиански имена на героите. От сюжета се разнася една ретро романтика, която носи колорита на населеното място с целите му местни прелести и една лекичка носталгия по времената, в които всичко бе по-простичко. Доменико е майстор на речта от най-висок ранг и създава винаги невероятни словесни шедьоври. Той обича да разсъждава над екзистенциални и злободневни житейски теми като: живота и смъртта, любовта и самотата, смисъла на всичко, закономерностите, които действията и бездействията ни пораждат и още много. „Смъртта е странна и необяснима… някои умираха, други живееха, без значение дали са умни и добри, чувствителни или коравосърдечни, дали имат купища земя, или просят хляб – чисто и просто, по мистериозен начин едни умираха, а други живееха. … Ако животът ни си имаше точен краен срок, смъртта нямаше да бъде неразбираем урок.” Освен житейските теми в романа са засегнати въпроси като политика, безчинствата на „силните на деня” и много други социални проблеми. Ако си позволя малко по-задълбочено дешифриране на любимия въпрос “какво е искал да каже автора”, в търсене на скрит символизъм дори бих могла да заключа, че пощальонът, безименният е олицетворение и метафора на кармичните и божествените намеси и проявления. Това би обяснило нарицателното му название по още по-логичен и категоричен начин. Понеже и аз, и Доменико не вярваме в случайността, смятам, че именно тази книга е заченала в съзнанието на автора зародиша на „Малинверно” по един много особен начин, който не мога да ви обясня, защото е емоционален усет. Обаче съм почти убедена, че безименният герой на пощальона е първообраза на предстоящия именит и много любим Малинверно. Дори през цялото време наричах героя ни така. И все пак държа да уточня, че поне привидно нямат нищо общо, освен авторския почерк и стил. ♥️ Корицата и оформлението са повече от прекрасни! Отново са дело на талантливия Хаби Ел Мааза Гомес, а мъжът, който виждате е чичото на автора. Жанрът, в който е категоризирано заглавието е съвременна проза. Броят на страниците е 381, а на думите – 98981. Интересен факт е, че преводачката е живяла именно в Южна Италия и то съвсем близо до мястото, на което се развива действието.