Малинверно

Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място.

Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището.

Доменико Дара съчетава таланта на устните разказвачи с писане, което сякаш е застинало във времето, обвито в приказен ореол.

“За миг ми се стори, че всяко нещо на света, и мислите, и чувствата, и дори умрелите, си имат своето достойно място във вселената.
Също и аз, Астолфо Малинверно, единственият библиотекар пазач на гробище, който човечеството някога е имало.”

След ”Сянката на вятъра” на Сафон не бях попадала на роман, който да ми въздейства по същия силен и магически начин. Вече имам ново съкровище в библиотеката си, което няма да спра да препоръчвам на всеки, който е влюбен в книгите.
Соня Хачикян, издател

Превод от италиански: Ваня Георгиева
Дизайн на корицата: Декитас