Майко, сладко море

Добринка Стефанова

Книгата е малка по обем (188стр.),но засяга няколко времеви интервала с различни по мащаб исторически събития. Още в началото ,авторът ни препраща в далечната 1628 г.в Кейп Код, Масачузетс, малък полуостров в Атлантическия океан и събитие, което се превръща в легенда и до днес пази спомена за трите сестри Вирджиния, Абигейл и Темперънс. Три Систърс (Tree Sisters) са трите фара на брега на океана,останали в историята като символ на приемствеността и съпричастността . Книгата е съставена от няколко отделни части,във всяка от които има препратки към други произведения.Всяка част носи името на основния герой в разказа - Ноа, Франк, Пейшънс, Ноа и Епилог. Разказани са действителни исторически събития, подкрепени с изрезки от вестници и имена.Това ме накара да направя съответните справки, също и за географското разположение на местата. Имах усещането, че между миналото, спомените на героите и времето, в което споделят, всичко е замряло. Като че ли няма действие и в същото време ставаш свидетел на съдби, които животът е преобърнал и захвърлил в пространството. Потъваш във философията на детството, семейството, кариерата, избрания път, идеите, промисъла или децата и си задаваш въпрос. Можело ли е да бъде различно и кое е важното - да оцелееш на място с наранена психика или нежелан в семейство без обич. Към всяка глава в отделните части има и препратка към историческо събитие в миналото, което определя пътя на героите . Накрая всичко се събира в едно цяло и загадката е решена. Една жена, избрала кариерата пред избора да бъде майка, един мъж, обрекъл се на Бог и две деца,преживели ужаса на сиропиталището. Книгата има дълбоко психологическо въздействие. Авторът акцентира върху обстоятелства, които формират и развиват детската психика. Създаването на живот е отговорност към него и неговото развитие. Затворих последната страница с гняв, объркана и с въпроси без отговор - за младостта, страстта и любовта. За времето, през което всеки от нас минава и спомените, оставени за цял живот. Книгата е посветена на майката, но тя липсва. Може само да гадаем, коя е. "Проблемът не е решението, а чакането. Нервното очакване,в което живееш,защото се страхуваш от съмненията..." "Отговорите са най - дребното.Най - лошото са въпросите..." "Има животи,които се разказват най - добре от трети лица." P.S. Жоао Пинто Коелю ми стана любим автор след "Попитайте Сара Грос", "Лудите от улица Мазур"и "Време за преструвки". Вечните човешки въпроси са темите в неговите книги.