Бибиана и Белонизия са дъщери на работници в едно имение в сърцето на Баия, Североизточна Бразилия. За техните родители забраната на робството не е нищо повече от дата в календара. Животът на сестрите се променя завинаги, след като решават да отворят тайнствен куфар под леглото на баба си – малка дързост с огромни последствия. Двете момичета се сблъскват с подчинението и безправието, които битуват и до днес в Бразилия. В историята са вплетен семейни тайни, религиозни обреди и вярвания, картини от пищната бразилска природа и изнурителния земеделски труд.
„Торто арадо“ е епична творба, която разказва истории за живота, смъртта, борбата и изкуплението. Достоен наследник на най-добрите разказвачески традиции, вдъхновени от баиянската земя и нейните хора.
„Торто арадо“, в превод от португалски „изкривен плуг“, е метафора на осакатения език, който вече не може да „оре“ чрез словото, на човешкия глас, лишен от думи, на човека, който все още съществува и е способен да полага труд, но е лишен от права.
Превод от бразилски португалски: Рада Ганкова
Дизайн на корицата: Декитас
Обща оценка от клиенти
06.07.2024
/ Обща оценка:
5.0
Моят абсолютен фаворит от номинираните за The Booker Prizes книги.
Още с първите й страници ми се заби в ръцете като трън, който не ми се ще да вадя от себе си. С книгите е като с хората - точната книга се появява в точния момент, и разбираш защо с другите досега нещо не ти се получаваха нещата. Забравяш докъде си стигнал, не можеш да ги довършиш, чак се съмняваш в себе си като сериозен читател. С правилната книга обаче нещата стоят по друг начин. Тя се появява изневиделица и изведнъж вече си лягаш и се събуждаш с нея в леглото. Докато сте разделени, я мислиш, а когато имаш свободна минута се скриваш в някой ъгъл да се понатискате за да задоволиш незадоволимото. Точно така се появи Торто Арадо в живота ми - като любовница, която замая главата ми, изписала по цялото си тяло моите най-съкровени истории. Онези истории, които викат вътре в мен с гласовете на прадедите ми и молят да бъдат разказани, за да се освободят. Онези истории, които така плахо започвам да пиша по страниците на новия ми роман, но на моменти моливът се изкривява от страх и започва да драска в несвяст - страх който никога не съм имала като писател. Но този път е различно. Този път Гласът е толкова свиреп, че понякога нямам човешките способности да го овладея и да го укротя в думите. Понякога се срамувам от него. От неговата уродливост. От неговата голота. От неговата сърдитост и мълчание понякога. От неговата "кривост" и силата му да ме кара да се движа по тънкия ръб на летежа и пропадането...
Торто Арадо се появи в точния момент, за да ме окуражи да продължа да ора с кривия си плуг и да го оставя да ме води, без да мисля дали от земята ще изскочат червеи или злато. Да не спирам - право напред през заровените мъртви деца в рода ми, през несправедливостта и унижението, през всички погребани тайни и изоставяния, през всички отворени рани и думи които трогват и разтрогват...
За сюжетa на Торто Арадо и дума нямам да кажа. Позволих си искреността да споделя единствено чувствата си към романа. Ако сте усетили енергията ми и този пост ви е проговорил, и не сте чели все още книгата, вземете си я. Току виж е проговорила и на вас. Защото хората никак не сме различни. Напротив. Съвсем сме еднакви. И възторгът към изкуството е нещо което винаги ще ни дава смисъл в събуждането и в заспиването.
Огромно благодаря на Rada Gankova - преводачката на Торто Арадо, благодарение на която стигнах до книгата и която също вярвам не срещнах случайно по време на разговора си с Daniela Ivanova-Nyberg в "Глаголницата", а и по други неведоми пътища, по които се надявам, че тепърва ще вървим заедно. Някой отгоре доста се е поразвихрил със синхроничните, което винаги приемам като индикация, че вървим по правият път - пътя към светлината.
С възторг и опиянение,
Рене Карабаш
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
05.04.2024
/ Обща оценка:
5.0
Анотацията не ме грабна,но корицата ме спечели напълно и именно тя беше причината да си поръчам книгата.Не съжалявам за покупката си.Изключително много ми хареса.Прочетох я за няма и два дни.
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
09.03.2024
/ Обща оценка:
5.0
Прекрасна книга. Разкрива ни един доста непознат за нас свят.
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
06.03.2024
/ Обща оценка:
5.0
Хареса ми книгата! Интересна история, препоръчвам я. :)
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
09.01.2024
/ Обща оценка:
5.0
Вълнуващ роман, много пъстър и приковаващ вниманието до последната страница! Много ми хареса. Чудесен избор за началото на годината. Уникална корица!
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
14.12.2023
/ Обща оценка:
5.0
Книгата ме изненада. Много човечна история. Много интересна също така.
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
12.03.2023
/ Обща оценка:
5.0
Книгата е страхотна! Силно препоръчвам. Показва една различна култура и навици, до които човек да се докосне.
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
20.02.2023
/ Обща оценка:
4.7
Тази книга те потапя в една друга култура. Много интересна е.
Сюжет: 4
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
30.01.2023
/ Обща оценка:
5.0
Итамар Виейра Жуниор "ТОРТО АРАДО"
За книгата научих от едно радиопредаване - разговор с преводачката Рада Ганкова.Историята на превода е не само любопитна,тя е вдъхновяваща.
Пропуснала бях и хубавите ревюта.
В щата Байя,Североизточна Бразилия има едно имение Агуа Негра,в което живеят потомци на афро - бразилски роби след отмяна на робството през 1888 година.
Действието се развива от края на 19 век до 1930 - 1972 г.и след това.Робството е отменено,но потомците на роби не са свободни.Живеят в имение,където получават място да си изградят къща от глина и тръстика и заден двор,в който да отглеждат зеленчуци за прехрана.Работят неуморно на оризовата плантация,не получават нищо в замяна.От храната трябва да отделят за управителя на имението.
От първите страници заобичах " бабинка" Донана с нейното безумство и топлината,с която прегръща внучките си.
Съхранила острието с огледалния образ и дръжка от слонова кост,става причина за нещастния случай с Бибиана и Белонизия.
Хората в имението живеят задружно,помагат си,раждат деца.Съхранили са своята вяра в божествата,създават ритуали в тяхна чест,съчетани с мистичност и въплъщение в образите им.
Правят се пищни тържества с музика,песни и танци.Образът на жреца Жозе Алсино да Силва Зека Голямата капела става символ на тази афрокултура,пренесена във вековете.Магьосник и лечител,той има мечта - децата му да ходят на училище и да станат образовани хора.Превъплътен в божество,изтръгва обещание от кмета,да се построи училище.От страх от възмездие и като благодарност към божествата,децата се сдобиват с училище и учител.
Под жаркото слънце и в периодите на наводнения и суша,в живота им идват съмнения и надежда за по - добро бъдеще.
"В продължение на много години ние се раждахме и живеехме в сянката на диамантената треска...
Как именията ,в които живеехме ,и произходът ни носеха следите на тези разкази на живот и смърт,битували в продължение на десетилетия в Лапада Веля...
Страхът надвиваше часовете ,надвиваше годините и бе част в нашата история.
Това беше страхът на някого,който е изкоренен от земята си...
Страх от наказанията,работата,парещото слънце,духовете на онези хора....
Силата ни беше в това,че можем да се приспособим,че можем да градим братството си,въпреки че бяхме мишена на онези,които искаха да ни отслабят.Ето защо те разпространяваха страха."
Вдъхнови ме магията на словото и превода,с които се потапяш в един далечен свят от божества,танци в търсене на справедливост и по - добър живот.Четох почти без прекъсване и умора.
Няколко думи за оформлението на книгата:
- прекрасна корица ,отразяваща симбиозата между двете сестри и осъзнаването на пътя и надеждата за техния живот и следващите поколения,
- заглавието и острието като символ на всички беди и нещастия,но чрез тях и болката да стигнеш до браздата,след която ще бъдеш свободен.
Разказът е многопластов с ярки живи образи и действие,което завладява съзнанието ти.
Преди много години прочетох"Какао и кръв" от Жоржи Амаду.Камшиците по гърба на робите още отекват в ушите ми.
"ТОРТО АРАДО" е история за техните наследници ,които и днес отстояват правата и свободата си.
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
10.12.2022
/ Обща оценка:
5.0
Четеш и не можеш да повярваш, че нещо подобно се случва някъде..... някъде далеко от нашите географски ширини...заспиваш и очакваш утрото, за да се потопиш отново в историята, в бита и в културата на героите....
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
27.11.2021
/ Обща оценка:
5.0
Уникална книга! Невероятна плетеница от запомнящи се образи и сюжет, който поддържа постоянния читателски интерес. Силно интригуващо е и навлизането дълбоко в бразилските вярвания. Но може би това, което е най- запомнящо се, е осмислянето на това какво е да си свободен там, където годините на робството са оставили огромни белези.
Книгата разкрива тежки проблеми, а се чете с лекота. Поздравления за превода!
Сюжет: 5
Оформление: 5
Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
Добави ревю на продукта
За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.
