Паметни бележки

(0 ревюта на клиенти)

19.00 лв.

Паметни бележки
Паметни бележки



“Чети често и разучавай тези паметни бележки, защото е по-лесно да ги знаеш и разбираш, отколкото да ги съблюдаваш, но ще добиеш тази лекота, ако те ти станат навик и бъдат винаги свежи в паметта ти.” - Франческо Гуичардини







„Франческо Гуичардини (1483–1540), приятел, съмишленик, но и критик на Макиавели, е виден ренесансов политик, голям историк и оригинален мислител. Той е автор, който трябва да заеме достойно място в библиотеката и паметта ни. В момента е съвсем слабо познат и малко ценен в България; ако името му изобщо нещо говори, то най-често е затъмнено от това на Макиавели. Настоящото издание цели Гуичардини да излезе от сянката и да застане редом със своя съгражданин и приятел.


Писани в началото на „голямото движение“, с което започва модерността, Паметните бележки (сборник от 221 кратки мисли – наблюдения, разсъждения и съвети за политическа и житейска дейност) поразяват със своята тънка проницателност и със смущаваща актуалност. Долавяме техния глас и урок в опитите на Монтен и Бейкън, в съветите на Грасиан и Мазарини, в мислите на Риварол и Леопарди, в разсъжденията на Клаузевиц и Токвил, в дневниците на Юнгер и Шмит, в записките на Оукшот и Гомес Давила. Бележките могат и днес да бъдат vade mecum за стремящия се към вътрешно равновесие и ефикасно действие в този свят. Във всеки случай четенето им никога не е напразно: те охлаждат въодушевлението, разпръсват унинието, изострят мисленето.“


- Владимир Градев




Франческо Гуичардини (1483–1540) е италиански историк и държавник. Бил е приятел и критик на Николо Макиавели и се смята за един от главните политически автори на италианския Ренесанс. В своят шедьовър "Историята на Италия" Гуичардини проправи пътя за нов стил в историографията с използването на правителствени източници, за да подкрепи аргументите и реалистичния анализ на хората и събитията от неговото време.

Франческо Гуичардини е роден на 6 март 1483 г. във Флоренция, сега в Италия; той е третият от единадесетте деца на Пиеро ди Якопо Гуичардини и Симона ди Бонгини Джанфиглизиз. Гуичардините са утвърдени членове на флорентинската олигархия, както и поддръжници на Медичите. Влиятелни във флорентинската политика, предците на Гуичардини са държали най-високите постове в държавата за много поколения, както може да се види в родословието им "Ricordi autobiografici e di famiglia".

Пиеро Гуичардини е учил с философа Марсилио Фичино, който е бил кръстник на сина му. Подобно на баща си, Франческо получава хубаво хуманистично образование и изучава класиците, като се научава на латински и малко гръцки. Момчето било изпратено от баща си да учи право в университетите във Ферара и Падуа, където останал до 1505 г.

Смъртта на близък чичо на Франческо, който е свещеник, кара младия Гуичардини да търси църковна кариера. Обаче баща му "смята, че влиянието на църквата е отслабено". Той предпочита да вложи голям ресурс за да може един от синовете му да стане велик човек. По този начин амбициозният Гуичардини отново насочва вниманието си към правото. На 23 г. той е назначен от правителството на Флоренция, за да преподава юридически проучвания на бъдещите дипломати.

През 1508 г. Франческо се жени за Мария Салвати, дъщерята на Аламано Салвати, който чрез брака създава олигархичен съюз с мощното флорентинско семейство. През същата година той пише "Memorie di famiglia", семеен мемоар на семейство Гуичардини "Storie Fiorentine" ("История на Флоренция") и започва своята Ricordanze, една елементарна лична хроника на живота си.

През 1531 г. Гуичардини е назначен за губернатор на Болоня - най-важния град в северните папски щати на Клемент VII. Той подава оставка след смъртта на Клемент през 1534 г. и се завръща във Флоренция, където е избран за съветник на Алесандро ди Медичи, "чиято длъжност като херцог става по-малко сигурна след смъртта на папата". Гуичардини го защитава в Неапол през 1535 г. пред Чарлс V, оспорвайки обвиненията на тиранина в изгнание на бунтовниците. Той подпомага успешно преговорите за брака на Алесандро с дъщерята на император Карл V Маргарет от Парма през 1536 г. и за кратко време е най-довереният съветник на Алесандро до убийството на херцога през 1537 г.

След това Франческо се присъединява към доверените на Козимо де Медичи, който е само на 17 години и е нов за флорентинската политическа система. Гуичардини подкрепя Козимо като херцог на Флоренция; въпреки това, Козимо го отхвърли малко след като се издига на власт. Франческо се оттегля във вилата си в Арцетри, където през последните си години е работил в "Сторя дИталия". Умира през 1540 г. без мъжки наследници.

Неговият племенник, Лудовико Гуичардини също е бил историк, известен с произведенията си от 16-ти век в Южна Италия.
Добави ревю на продукта

За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.

Може също да харесате

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка