Парижката Света Богородица

Виктор Юго изгражда незабравими персонажи – сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят на просяците, и Луи XI, крал на Франция. Създадено с дълбоко усещане за трагическа ирония, това произведение е въплъщение на изключителното въображение и основната идея в творчеството на Виктор Юго. А тя, както казва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, е „основната идея на цялото изкуство на деветнайсети век и като художник Виктор Юго е може би първият й предвестник. Това е идея християнска и високонравствена, а нейната формула е възстановяването на загиващия човек, смазан от гнета на обстоятелствата, от застоя на вековете и обществените предразсъдъци. Това е идеята за оправдаването на унизените и всички отритнати от обществото […] Кой не би се досетил, че Квазимодо е олицетворение на угнетения и презрян средновековен френски народ, глух и обезобразен, надарен само със страшна физическа сила, в който накрая се пробужда любовта и жаждата за справедливост, а заедно с тях и съзнанието за своята правда и още неначената, неизчерпаема мощ.“