Пазачът от Клапхолтал

МОИТЕ НЯКОЛКО


ХИЛЯДИ ДУМИ


Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието – възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него.


За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, да копая после дупка, за да споделя това, което съм видял и научил през годините. Защото май вече остарявам и спомените просто напират, постоянно търсят пролука, докато разговарям с хората за най-обикновени неща...


„Венцеслав Николов пише изкусно, с мяра и вкус. Силата на писаното от него идва обаче най-вече от носещия го тон, от същинския му мотив. Без разкрасяване и без сантимент, той чества чудото живот и неговия смисъл. Колекционира щастие, дарява го, извиква доброта. Този му именно талант го прави, ако не уникален в литературата, то сравним едва с малцина.“ - проф. Георги Каприев