По трети петли

"Йорданка Андреева е от авторите, които живеят извън пределите на родината, но духовно нито за миг не са се разделяли с нея и са си останали българи. Независимо дали с думите си ще ви пренесе в миналото, или ще ви води в настоящето, нейният свят е умиротворен и милостив, а героите ѝ търсят светлината и в най-непрогледния мрак.


Самото заглавие на сборника носи посланието на авторката – по трети петли е най-тъмно, но точно тогава се ражда новият ден, а с него и надеждата. В тази книга всичко е красиво – дори нищетата, дори нещастието, дори смъртта. Сборникът е написан на чист и звучен език – без нравоучение, без банални мъдрости, без кокетиране със словото. Тези толкова български разкази са бисери, отгледани в сърцето. "                                                            


 Ганка Филиповска


 


„Когато влезе в собичката, майка му я нямаше. Той приближи до леглото на Божанка и коленичи до нея. Хвана ръката ѝ и я загледа. Внезапно осъзна, че треската ѝ беше преминала. Вгледа се в лицето ѝ и с изненада видя, че восъчната бледнина беше отстъпила, че Божанка дишаше по-спокойно. Не вярваше на очите си. Взе иконата в ръце и я целуна, като шепнеше:


– Благодаря ти, Богородичке! Благодаря ти! Благодаря ти! Чудо! Чудо стори за мен! Чудо! Мале! Къде си, мале! Господи! Господи!“


„По трети петли“