Стане ли декември, душата, куфарът и краката ми тръгват в посока топлите страни. Една корпоративна птица, отскубнала се от всичко стъклено и предвзето, сплита коси и навлича памучна бяла роба, за да се отправи към някое по-цветно, богато на истории и творчество място извън Европа. Е, поне до преди две години беше така. Сега… знаете. И когато календарът изшумоля на декемврийска страница тази година, рефлексът ми да започна да планирам пътуване, беше толкова силен и толкова напразно - безпомощен, осъзнавайки невъзможността да се реализира, че умът ми се вкопчи неистово в идеята да намери други начини да се пренесе на по-слънчево и одухотворено място. Книжният номад с мое име, се затвори в библиотеката и зачете заглавията по рафтовете. Базарът на книгата това лято почти ме разори, но се потупах мислено по рамото за избора. Идентифицирах няколко тематични групи издания, закупени несъзнателно от различни шатри. И една тема изскочи като отговор на празничните ми мечтания – тази за Индия – топла, цветна и всякаква друга, каквато си я бях поискала да посетя по Коледа. Три книги светеха в един и същи оранжево-жълт нюанс на кориците. Правеха визуални паралели помежду си, а дори не бяха подредени една до друга. Спомних си, че две от тях – „Децата от Бхут Базар“ и „Невероятните приключения на сестрите Шергил“ купих от шатрата на издателство „Лемур“. Третата – „Шантарам“ - поръчах онлайн от сайта. С нея си имаме дългогодишна история – събираме се и се разделяме като двойка влюбени, които не знаят какво ги събира, но все се търсят. И така пътешествието ми до Индия започна...