Ръкомахайки - Жестовете на българина
10.00 лв.
-
Автор
-
Жанр
-
Категория
-
Издателство
-
Размери13cm х 20cm
-
КорицаМека
-
Брой страници96
-
Година на издаване2021
-
ISBN9786190109310
Подтикнат от делото на бразилския фолклорист Руиш да Камара Кашкудо (1898 - 1986), Румен Стоянов поднася на читателя свое половинвековно събирателство, единствено по рода си у нас, описващо над 300 примера от безсловесния народен говор.
То не претендира да бъде научен труд, нито изчерпателна история на българските жестове, а само напомняне, че незаслужено жестовете принадлежат към пренебрегваната част от нашата култура.
„Ръкомахайки“ е поредният пример, след „Из говора на село Драганово“ , доказващ побратимството на Румен Стоянов в лова на безмълвни бисери с бразилеца Кашкудо, за когото казват, че посветил дълголетния си живот да събира ненужни неща, без които не можем.
То не претендира да бъде научен труд, нито изчерпателна история на българските жестове, а само напомняне, че незаслужено жестовете принадлежат към пренебрегваната част от нашата култура.
„Ръкомахайки“ е поредният пример, след „Из говора на село Драганово“ , доказващ побратимството на Румен Стоянов в лова на безмълвни бисери с бразилеца Кашкудо, за когото казват, че посветил дълголетния си живот да събира ненужни неща, без които не можем.
Румен Стоянов, доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин – почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци.
От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност – отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди.
Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по-безлични, блудкави, размиващи се в безпощадното уеднаквяване на света.
От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност – отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди.
Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по-безлични, блудкави, размиващи се в безпощадното уеднаквяване на света.
Добави ревю на продукта
За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.
Може също да харесате
