„Английската кухня на мис Елайза“ – за поезията и готварското изкуство
Определян от „Ню Йорк Таймс“ като един от най-добрите исторически романи, „Английската кухня на мис Елайза“ ни отвежда във викторианска Англия. Анабел Абс разказва историята на Елайза Актън - жената, променила британската кухня, умело, увлекателно и вълнуващо, като същевременно рисува съвършен портрет на една епоха.
Винаги съм обичала исторически романи, но много дълго време бях от хората, които не свързват готвенето с изкуство или удоволствие по никакъв начин. Изненадващо или не, това мое убеждение беше „съборено“ от няколко романа. „Английската кухня на мис Елайза“ се нарежда сред книгите, които успяха да ме убедят, че кулинарното изкуство не заслужава да бъде пренебрегвано. Историята на мис Елайза Актън е едноременно вдъхновяваща и провокираща. Не само защото описва живота на една твърде напредничава за времето си жена, но и защото задава въпроси, които не са загубили своята актуалност, макар да си мислим, че светът, в който живеем е напълно различен.
Да започнем от писането. През 19. век желанието на мис Елайза да се занимава с поезия, вместо да се омъжи, е почти скандално. Със сигурност среща неодобрението на собственото си семейство, но и като цяло от жените се очаква, ако толкова много държат да пишат, поне да имат благоприличието да се занимават с любовни романи или... готварски книги. Образованата, талантлива, мис Актън е колкото разочарована, толкова и скандализирана, когато един издател ѝ предлага да напише именно готварска книга. И започва да обмисля идеята сериозно едва когато ѝ се налага да приготвя собствената си храна сама, защото семейството вече не може да си позволи готвачка.
Около половин век по-късно от времето, в което се развива действието на романа, друга известна британска писателка – Вирджиния Улф, ще напише прочутото си есе „Собствена стая“, превърнало се в извор на вдъхновение за поколения жени в литературата. Самата мис Актън също осъзнава, че когато и ако една жена държи да се занимава с писане, тя трябва да може да се издържа сама, но и да постави литературните си амбиции пред всичко останало. Дори ако това означава да остане стара мома.
В този роман се преплитат два гласа, а всъщност и две истории, докоснали се моментно, за да оставят дълбок отпечатък в живота и на двете основни героини. Рамката на цялото е поставена от историята на кухненската помощница Ан, прекарала десет години като част от домакинството на мис Актън. Попаднала случайно в дома на семейството, тя има естествен, вроден усет към готвенето и се оказва незаменим помощник за мис Елайза. Между двете жени бързо се заражда връзка, която излиза извън рамката на обичайните отношения между работодател и служител. Всяка от тях разказва от своя гледна точка, което ни позволява да погледнем епохата през призмата на две много различни социални прослойки. Именно този похват позволява на Анабел Абс да изгради не само реалистичен портрет на времето, но много по-сложни, реалистични и въздействащи образи на героите.
Сред уханието на подправки и подробните описания на различни ястия, в страниците на книгата са заложени болезнени, но важни теми. От правата и еманципацията на жените, през фрапиращите от съвременна гледна точка обществени норми до психичното здраве и живеещите в крайна бедност. Въпреки топлата връзка, която се заражда помежду им, всяка от двете героини в един монент подценява проблемите на другата. Благодарение на Ан Елайза научава много не само за приготвянето на храна, но и за живота на онези момичета, за които позицията на кухненска помощничка е сбъдната мечта. Момичета, които рядко умеят да четат. Момичета, които са принудени да работят от съвсем ранна възраст. Момичета, които нямат право на глас и на които често се напомня „къде им е мястото“. Ан пък открива красотата на поезията. Осмелява се да мечтае и дори, макар и за кратко, да повярва, че ако се труди упорито, може да постигне мечтите си.