Сигурно се шегувате, г-н Файнман!

Ричард Файнман е един от най-забележителните американски физици на 20-ти век, наричат го дори най-великият ум след Айнщайн. Съвременниците му разказват за увлекателните му лекции, за шегите-закачки, за ексцентричноста му и свободолюбивия му дух.

Роден е в Куинс, Ню Йорк, на 11 май 1918 година. Родителите му са евреи. Подобно на Айнщайн той проговаря значително късно (на 3 годишна възраст все още не говори). На 10 годишна възраст започва да купува и поправя стари радиоапарати. Когато е на 12 вече поправя радиоапаратите на целия квартал. На 15 годишна възраст Файнман усвоява интегралното и диференциалното смятане. От майка си наследява чувството за хумор, а от баща си непресъхващото любопитство да разбере как работи всичко.

Завършва Масачузетския Технологичен Институт през 1939 година и защитава докторска степен през 1942-ра в Принстън. Става професор най-напред в Корнел, а след това в Калифорнийския технологичен институт.

Робърт Уилсън се опитва да убеди Ричард Файнман да се включи в строго секретния проект "Манхатън" за разработката на атомната бомба. В началото той не е много ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления.

След приключване на войната и на проекта "Манхатън", Ричард Файнман започва работа като професор в Корнел. Той обича да преподава. Често казва, че ако нещо не може да бъде обяснено на ниво студент първи курс, значи все още не е разбрано напълно. Той намира вдъхновение в своите лекции и счита, че контактът със студентите е важен както за тях, така и за него. Учуден е от факта, че получава предложения за работа от много елитни висши учебни заведения. Той избира Калифорнийския технологичен институт, от една страна заради мекия климат в Калифорния, от друга заради възможността да преподава, а не да се занимава само с изследователска работа.

Файнман разработва метод на интегрирането по траектории в квантова механика. Последните му научни занимания са на тема силни взаимодействия (на ниво кварки).

През 1960 година той е помолен да напише нов учебник по физика. Три години по-късно от печат излиза тритомното издание "Лекции по физика", курс от лекции за висшите учебни заведения, който се превръща в класика и настолно четиво за много физици.

Ричард Файнман се отличава с изключителна оригиналност в мисленето, остроумие, свободолюбив, независим дух и неподчинение на авторитети, артистичност и ексцентричност.

През 1959 година изнася станалата по-късно световноизвестна лекция на тема нанотехнологии "Има достатъчно място на дъното" ("Theres Plenty of Room at the Bottom"). Разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика, за което през 1965 година, заедно с Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага, печели Нобелова награда за физика. Създава диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение.

Файнман участва в дешифрирането на йероглифите на маите и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 година.

Известен с неподчинението си на авторитети, Р. Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на властта.

Мечтата на Файнман е да посети Тува, тогава автономна област на СССР, а от 1991 г. Република Тува. Той е силно впечатлен от съветското изкуство, природа, пощенските им марки с триъгълна форма. Поради бюрократични спънки и Студената война, първоначално му отказват. Но Файнман не е човек, който лесно се примирява. Той започва да праща писма до руски вестници, свои снимки до коли с регистрационен номер TUVA (Тува) и предлага да изнася безплатни лекции. Със съдействието на професор Андрей Капица, след дългогодишна кореспонденция, Ричард Файнман и неговите колеги получават официална покана от Академията на науките на СССР да посетят Тува, като при това Академията обещава да поеме всички техни разноски. Поканата е подписана на 19 февруари 1988 година. По ирония на съдбата това се случва 4 дни след смъртта на Файнман.

Колата, която ученият кара е изрисувана цялата в диаграмите му, а номерът й е «QANTUM». Това е само една от многото причини, поради които Файнман е считан за ексцентрик.

Някои други негови увлечения са тези към парапсихологията, опитите с марихуана и опитите за разчитане на йероглифите на маите.

Къ