Театърът: теория и практика

Всеволод Емилиевич Майерхолд (1874 –1940) е роден на 9-ти февруари в Пенза. Произхожда от търговско семейство. Кръстен е по лютеранския обичай и получава три имена – Карл Теодор Казимир. Увлечението на родителите му от театъра и музиката, ранните впечатления от пътуващите музиканти, от народните игри, участията му в домашни пиеси изиграват огромна роля във формирането на художествените вкусове на бъдещия режисьор. Интересът му към театъра се засилва по време на ученическите години. Във Втора мъжка гимназия Всеволод е бил неизменен участник в любителските спектакли, поставяни в училището. С особен успех той е изиграл Кутейкин в пиеса на Фонвизин. В драматичния кръжок в Пенза Майерхолд играе под псевдонима Ухтомски, тъй като на гимназистите било забранено не само да играят, но и да присъстват на спектакли. В спектакъла „От ума си тегли“ той не само е бил актьор, но и помагал в режисьорската работа.

Сложните отношения в семейството му стават причина след гимназията Карл да приеме православието и в чест на писателя Всеволод Гаршин приема неговото първо име. След като се отказва от германското си гражданство, в руския му паспорт се вписва променената му фамилия Майерхолд. Той заминава да учи в Московския университет, но не прекъсва връзките си с Пенза. През април 1896 г. Майерхолд се венчава с Олга Мунт в Пензенския катедрален събор. Любимецът на публиката в Пенза, както го наричали във вестниците, продължил да играе на сцената на Народния театър по време на летните ваканции.

Всеволод Майерхолд напуска университета и постъпва в музикално-драматичното училище на Московоското филхармонично дружество. Завършва го, когато е на 24 години, и веднага постъпва в трупата на Московския художествен театър, където изиграва 18 роли. През 1902 г. е начело на сдружението „Другарствата на новата драма“. Две години по-късно гостува в родния си град със създадения от него театър. Само за три години поставя 170 спектакъла. По това време започва формирането на художествената програма на режисьора, свързана с поетиката на символизма, с принципите и стилистиката на условния театър. Най-пълно тази стилистика намира изражение в Петербургския театър, на който от 1906 г. Майерхолд е главен режисьор.

От 1908 г. е поканен в състава на режисурата на петербургските императорски театри, където работи в продължение на 10 години. Негов шедьовър от този период е „Маскарад“ на Лермонтов. Майерхолд междувременно върши своята работа в създадената от него театрално-педагогическата студия. След революцията през октомври 1917 г., която Майерхолд приветства, режисьорът издига идеята „Театрален Октомври“ и активно участва в работата на Театралния отдел на Народния комисариат на просветата. През 1918-та той постъпва в комунистическата партия. През 1921-ва организира Висши режисьорски работилници. През следващата година създава Държавен институт за театрално изкуство /ГИТИС/ и театър към него, който по-късно става държавен. От 1926 г. този театър е официално преименуван на Държавен театър „Всеволод Майерхолд“.

От 1915-та Майерхолд снима филма „Портрет на Дориан Грей“ по романа на Оскар Уайлд. Една година, след като преминава на работа в театър „Станиславски“, /годината е 1939-та/ Майерхолд е арестуван, а няколко месеца по-късно – на 02.02.1940 г., е разстрелян в Бутирския затвор в Москва. През 1956 г. е признат за незаконно репресиран и посмъртно реабилитиран от Военната колегия на Върховния съд.

През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на името на Всеволод Майерхолд, а през 1999-та на територията на музея на големия режисьор е издигнат паметник.