Асо пика

Дарина Димитрова

♠️ „Асо пика” – Фарида Абике-Имиде ♠️ Първо започвам с няколко по-периферни и странични факта за тази книга. Имам честта да достигне до мен благодарение на инициативата „Пътуваща книга”, която се провежда в момента от прекрасната Маги Книги,цитати, спомени. Освен това твърдо решена да завършва всички параметри от вече приключилото любимо предизвикателство #книгатаиморето2023 я добавям като съставка от книжния коктейл под формата в категорията екзотичен автор. ????Фарида Абике-Имиде е нигерийка, израснала в Лондон, която пише творбата през втория семестър на първата си година в университета Шотландия. Провокирана е от множество фактори свързани с цвета на кожата ѝ, който не е в синхрон с хората, които я заобикалят. ♠️Първоначално бях леко подразнена, защото още започвайки да чета открих меко казано много сходства с вече наличните отдавна „Клюкарката” и „Малки сладки лъжкини”. Първият сериал не съм го гледала изобщо. Вторият – много малко, но достатъчно, за да съзра припокриването с всички важни детайли. Освен това не знам дали при самия превод или още в оригинала разминаването на детайли като време от денонощието, герои, факти, също много ми бъркаше в ума. Въпреки всичко реших, че ще прочета произведението и ще се абстрахирам от казаното дотук и от ниските оценки в goodreads и bookstagram. ????Много се радвам, че го направих, защото за да се разбере цялостната визия, концепция и замисъл на автора трябва да се прочете всичко от корица до корица и най-вече последните страници с благодарности и обръщения към читателя. Винаги съм казвала, че умея да намирам доброто в почти всяка история и дори в случая, макар афектирана от доста стилистични и не само слабости на четивото, отново успях. ♠️Действието се развива в частна академия „Нивеус”, която се слави с престижните си членове. Всеки от тях потомък на сериозни родове и наследствен представител на училището. С изключение на двама – Девон Ричардс и Чиамака Адебайо, които са чернокожи и са единствените „различни” от всички останали. За капак Девон е и от бедно семейство, живеещо в опасен квартал досущ като познатите гета. „Този свят не е идеален. Този свят, нашият свят, с къщи, грохнали като хората, които живеят в тях. Пречупени хора, развалени от начина, по който работи този свят. Без работа, без пари. Принудени да продават наркотици, за да спечелят пари. Ето такъв е този свят, така работи той.” Чиамака е популярно момиче и префект докато не започват сътресенията и серията от злополучия и за двамата. Нямайки нищо общо помежду си в средата, в която виреят, те ще се окажат принудени да си сътрудничат, за да се преборят с общ враг или пък дори и врагове. ♠️ Авторката засяга важни и проблематични теми като расизма, хомофобията, тормоза в училище – психически и физически, насилието, трудностите на различните. Замислих се, че може би предавайки всички сериозни послания под формата на тийн сюжет може би на писателката е било по-лесно да достигне както до подрастващите, така и до възрастните, защото всички сме били деца и дори да не сме пряка жертва на тормоз сме косвена или съучастници бидейки само свидетели. Тази история ще излезе извън очакваните предели на описаното от мен и от страховит училищен сценарий ще се окаже нещо много по-зловещо, коварно и ужасяващо. Ще ни потопи и в дебрите на душевните, психологически и емоционални терзания на подрастващите, които поради ред причини не могат да се доверят на родителите си, за да се окажат защитени от тях. Ще стане дума и за липсата на комуникация в семействата и изтървания край на нишката още в зародиш. Истината е, че се радвам, че успях да преглътна недостатъците, за да оценя предимствата. Въпреки всички неща, които не харесах, почувствах книгата, защото освен тийн класическа, отчасти клиширана и изтъркана история като от американски колежански филм/сериал, тя е нещо много повече. Тя е откровената и болезнена изповед на различните. На онези, на които се налага с повече труд, усилия, понякога кръв, пот и много сълзи да успеят, да се преборят, да изплуват, за да продължат. Приемам я отчасти лично, защото не е като да нямам какво да кажа по темата с тормоза в училище. Авторката също има. Тя изплаква своите собствени сблъсъци с реалността, макар и в един съвсем неочаквано лежерен стил произведение. ♠️Финалът беше леко претупан и разочароващ, но произведението през цялото време оставя усещането за не достатъчно добре преработен материал, на който му е била нужна поне още една редакция. За хора, които не обръщат толкова внимание на детайлите може би книгата ще се хареса доста повече. Аз лично съм със смесени чувства като заради идеята и посланието може би бих била по-склонна да клоня към по-позитивните такива. Обявлението на точно тази история точно днес на първия учебен ден изобщо не е случайно. ♥️Благодаря, прекрасна Маги, за възможността да прочета творбата!