Танцувай с мен

„Скъпа Мариане, аз вървя съвсем малко след теб, достатъчно близо, за да те хвана за ръката. Старото ми тяло се предава, както се предава твоето, писмото за освобождаване вече е на път. Никога не забравих твоята любов и твоята красота. Но ти знаеш това. Няма нужда да казвам повече. Приятно пътуване, любов моя. Скоро ще се срещнем.

С безкрайна обич и благодарност, твой Ленард.“

Подателят на това писмо е Ленард Коен, световноизвестният композитор, поет и певец. Получателката – норвежката Мариане Илен, неговата голяма младежка любов, музата на неговия живот. А годината е 2016-а, 44 години след тяхната раздяла. 44 години, в които не са се виждали. Мариане умира дни след като е получила последното обяснение в любов, само три месеца по-късно я последва Ленард.

Заедно в смъртта, заедно и в най-хубавите си години. А тези години са белязани с бурни страсти, необвързани с еснафски предразсъдъци нрави и много мечти под слънцето на обжарения гръцки остров Хидра. В годините на битническия стил на живот Хидра е култово място за млади творци от цял свят, творящи далеч от стремглаво развиващите се икономики на шейсетте и жадуващи за слава. Сред тях е и никому неизвестният канадец Ленард Коен...