Там, където не сме (второ издание)

Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, след „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното – можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му.
В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света. Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде („друг ад е“). Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света.