Владетелят

Николо Макиавели (1469–1527) е сред най-емблематичните имена в италианската културна история.

Роден в Ренесансова Флоренция през 1469 г., в семейство на юрист и с редица други роднини, членове на градското правителство и гонфалниери на правосъдието, младият Николо изучава при баща си граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител и участва във военното управление и дипломацията на Флоренция, след като известната фамилия Медичи – чийто произход препраща към някогашните маркизи на Тоскана – е прогонена от града. Между 1499–1512 г. взима участие в дипломатически мисии до дворовете на френския крал Луи XII, арагонския крал Фернандо II и до Папската държава, а през 1502–1503 г. е свидетел как Чезаре Борджия установява властта си в Централна Италия.

Макиавели, привърженик на съставената от граждани милиция, дори води за кратко флорентинската милиция, която е отговорна за отбраната на града, а след като през 1509 г. флорентинците удържат победа срещу Пиза, Николо Макиавели доказва правотата на тезата си. След като Медичите възстановяват властта си в града през август 1512 г. Макиавели изпада в немилост – не само е освободен от ръководните постове, които заема, но е и е арестуван с обвинение в заговор срещу властта. Не се признава за виновен въпреки мъченията, на които е подложен, и е освободен. Оттегля се в имението си близо до Флоренция и се отдава изцяло на литературата – там се раждат не само най-известните му произведения – Владетелят и Беседи върху първата декада на Тит Ливий, но и книгите История на Флоренция, Военното изкуство и известната пиеса Мандрагора.