Вой

Дарина Димитрова

„Вой” – Александър Скалд Александър Скалд Изключително интелигентно създадена книга, която пожелах още докато видях корицата ѝ в обявление за предстоящ печат. Бях приятно изненадана да разбера, че авторът е българин, а името му се състои отчасти от псевдоним, който има невероятно интересна и хубава история. Точно това си представям, когато чуя писател, а срещайки го в съвремието ни – оставам буквално поразена. Невероятно подготвен, интелигентен, начетен, търсещ, образован, квалифициран, проучващ, умеещ да задържи интереса. Това са само част от начините, с които бих описала Александър. Всеки детайл е толкова перфектно пасващ на мястото си, всеки участник в историята е така реален, а същевременно ще открием и малко мистика, магия, чудеса, които ще звучат извън реалността. Историята започва в София - модерна, студена и шумна. Ще се наложи да ни изпрати и във врачанско, за да ни запознае с група стари ловци и наследниците им, които ще продължат завета да опазват гората от „вредния дивеч”. Ще дишаме заедно и с хищниците, опознавайки природата и законите на „Великата майка” от един съвсем различен ъгъл. Книгата е толкова истинска и така близка до нас, а същевременно потайна и изпълнена с истини. Сблъсква ни с човешките злоба, алчност, болка, трагедии, избори и мрак. „Важното е, че сега сме сигурни, че сме създадени един за друг. Макар и причината за това да е, че сме създадени от мрака…” Привидно погледнато трудно може да бъде излъчен категорично положителен герой и образ, но и авторът изобщо не е целил това. Напротив. Той е искал /поне така смятам/ да изследваме света през неговата тъмна страна, достигайки пределите си и преминавайки недопустими граници. “Цел живот се учим и пак нищо не знам.” Авторът противопоставя най-заклеймяваните представители на природата, преследвани, избивани, превръщани в трофеи срещу хората, за да се замислим: кой е истинското чудовище, кое го превръща в такова и признатия грях половин грях ли е?! Диалозите са много интересни и пресъздадени идилично, съчетаващи съвремие и жаргон с минало и диалекти типични за региона. Те заедно с действието ще ни докоснат до българската природа, манталитет и отколешни географски специфики. Няма да ни липсват политически намеси в медиите за качествено изопачаване на „истината”, незаконни сечи, бракониерство, древни вярвания, култура, любов, доверие, кръстосани съдби. Книгата е много нетипична, преминавайки през животите на различни хора и не само. Точно, когато си решил, че си изяснил всички детайли, авторът ти е подготвил ново парче от пъзела, нов обрат и тотално объркващ финал, който не е точно финал. Все повече се убеждавам, че колкото повече ми хареса едно четиво, толкова по-трудно ми е да говоря свързано за него. Отдавам това на емоцията, която предизвиква у мен. А „Вой” определено провокира много и различни. Най-силно впечатление ми направи огромната любов на автора към каузата, която е залегнала в романа и не само. Начинът, по който е решил да достигне до нас, за да ни предаде важни послания е много ефектен и се случва с лекота. Всеки път ми се иска да кажа толкова много неща, но ме е страх, че започна ли да говоря по-задълбочено в посока сюжет ще издам повече отколкото е необходимо, за да проверите сами дали това ще е и вашата нова любима книга. Аз определено нямам търпение да се запозная с ново заглавие от Александър Скалд, както и да разгледам предходни. Адмирации за таланта, интелекта и сериозните знания, задълбочени проучвания и достоверност, с които завладяваш аудиторията! Аз съм сигурна, че няма да има човек, който да остане безразличен към творчеството ти. Използвам случая да отбележа, че все повече започвам да обичам издателство „Ерове” и великолепните шедьоври, с които ни изненадват непрекъснато. Издателство Ерове Препоръчвам ви да прочетете повече за автора, както и да разгледате страницата му във фейсбук, която е посветена на каузата му - Пъдпъдък дейли