"Записки по небесната механика" - приказка за Джирифалко

Доменико Дара е от онези писатели, които умеят да разказват за всичко еднакво увлекателно. От дребното, делничното, познатото на всеки до необикновеното, необяснимото, магичното. Онова, което променя съдби. Романите му не могат да бъдат преразказани, трябва да бъдат преживени, но в тях неизменно се намира по нещо, което да докосне сърцето на всеки читател.

Винаги ми е било най-трудно да пиша за книгите, които най-много харесвам. Независимо колко вдъхновяваща беше срещата с Доменико Дара и въпреки че прочетох романа на малки "глътки", умишлено бавно, за да удължа престоя си в неговия необикновен свят, "Записки по небесната механика" е книга, за която се пише трудно.

Какво бих могла да ви кажа? Че в едно малко градче, изпъстрено с персонажи с колоритни имена и още по-колоритни съдби, пристига цирк. Да, но историята започва много преди това. Поколения назад в някои случаи. И всеки от героите на романа върви напред, нарамил своето минало, връзката си с мястото, с другите жители, с необяснимите събития, с неразгаданите мистерии, с цялата пъстрота на живота в една общност.

Или пък може би, че "Записки по небесната механика" е от онези книги, които в рамките на няколко страници ви разсмиват до сълзи, трогват до сълзи и жегват, толкова болезнено силно, че просто трябва да се откъснете от историята за малко.

Книга, за която ви се иска да разговаряте с някого, да я споделите, да я съпреживеете.

И всъщност, за мен, е история за надеждата. Понякога за изгубената надежда, понякога за неугасващата надежда. За надеждата във всичките ѝ красиви или некрасиви форми. Защото понякога пътят към личното щастие минава през чуждото нещастие и безкрайните епизоди на някой сапунен сериал. Друг път зависи от онова, което така и не сме получили, или онова, което сме изгубили.

Персонажите на Доменико Дара са толкова живи, толкова реалистични и пълнокръвни, че неусетно започнах да мисля за тях като за реално съществуващи хора. А деликатното му чувство за хумор допълва прекрасно умението му да наблюдава и описва човешките нрави.

"Що се отнася до работата, верен на семейното мото да не прави нищо, Аркидему беше започнал да учи, беше му харесала философията; най-напред завърши гимназия, после се дипломира в университет и започна да преподава, ставайки по този начин първият и единствен философ в династията Кризипу. По-точно философ-стоик."

Извън стоицизма и движението на небесните тела, наред с цирковото изкуство и аромата на розмарин и свежа детелина, Джирифалко е съвсем обикновен малък град. Или много необикновено място. Зависи кой го гледа. И където се преплитат съдбите на един луд, една зла жена, една жена с късмет, една тъжна бездетна жена, един страстен шивач, едно дете без баща, един философ и един еднорък човек. А пристигането на цирка променя живота на всеки от тях по различен начин.

Извън омагьосващото писане на Доменико Дара, "Записки по небесната механика" е роман, в който няма да намерите захаросан щастлив финал, не всяка тайна ще бъде разкрита и не всяка несправедливост ще бъде поправена. И тъкмо по тази причина е личният ми фаворит сред книгите на италианския писател.