Библиотекарят от Ънст

Дарина Димитрова

„Библиотекарят от Ънст” – Дого Танкарт “Помни, синко, човеци има навсякъде, но хора - само там, където едно добро срещне друго добро!” Вече знаете, че обожавам творчеството на Добри Станчов, известен още и като Дого Танкарт. Този човек е явление в литературата. Изключителен, феноменален, уникален, удивителен, възхитителен. За него трябва да се говори, знае, пише много повече и отново казвам – да се изучава в училище като съвременен наш автор. Той наред с още няколко наши родни писатели, които аз лично съм чела, за мен е вярната дефиниция и обосновка на титлата писател. За мен това е титла, призвание, приз, защото просто да пишем не ни превръща в писатели. Визирам хора, при които както и при него са налице много сериозни познания, пребогат речников запас, широкоспектърна обща култура във всевъзможни направления, солидна информираност, блестящ ум, интелект и развинтено въображение. Винаги се стремя да започвам с писането на мнението си за книга, докато все още ме държи емоцията на прочита. Мисля, че точно след тази, този ефект ще трае много дълго. Има такива четива, които те карат буквално да се превъзбуждаш и да не спираш да си под въздействието им. Вълнуват те толкова силно, толкова много, толкова дълго, че е просто сюрреалистично. Гениалността и великолепието на авторския ум и въображение се затвърждават от факта, че той буквално може да пише всичко и на всякакви теми. „Библиотекарят от Ънст” е сборник с разкази, които поотделно нямат нищо общо един с друг нито като сюжет, нито като стилистика. Истината обаче е, че имат и още как. Свързва ги човешкият фактор. Обединява ги пъстротата и всевъзможните въплъщения на човешката същност. С всички наши смъртни и безсмъртни грехове, непростими и огромни недостатъци, с вездесъщите ни добродетели, висши цели, гнили души, болки и многолики нрави. Творбата е разделена в две части. Всяка съдържа своите десет автономни произведения, с отделни заглавия и мъдра мисъл от автора като подзаглавие. Разказите са толкова силни, ярки, описателни, живи и въздействащи, че буквално са като двадесет отделни книги. Препускайки през тях ще пропътуваме милиони километри – назад в миналото, напред в антиутопично бъдеще, в непознато настояще, в полярната пустош сред северни сияния, из американски улици, в българска книжарница, на психосоматичен остров и къде ли още не. Авторът ни запознава с много и различни хора, места, неодушевени предмети, в които е пришил душа. Жонглира изкусно и умело с толкова много жанрови характеристики, че няма да липсват криминални елементи, паранормални явления, магически реализъм, груб реализъм, фантастика. Хипербола, метафори, кичести епитети – Дого Танкарт е виртуозен разказвач. Магьосник, който е написал приказки – вълшебни, страшни, тъжни – такива, от които ти се крещи, плаче, мисли, чувства, живее. Стилът му е толкова богато орнаментиран, че в повечето случаи такова писане води до огромно разсейване и трудно вникване в творбата. Той обаче борави така умело с похватите, че нито за миг не изпускаш нишките. Дори съвсем майсторски тези сложно съставни описания ни дават възможността да вкусим, помиришем, усетим, видим така реално всеки нарисуван етюд, всеки моделиран персонаж, всяко изградено обстоятелство и място, че никой филм не би могъл да ни въздейства така. Книгата се чете на един дъх, много задъхано. Веднъж от вълнение и емоция, втори път от нуждата да вземеш още и още, и още. Това определено, както и другите му произведения, е от типа, който не можеш да оставиш за миг, искаш да потънеш изцяло в него, а когато всичко свърши – дълго си разглобен, тъжен от раздялата ви и се чудиш как да вземеш още. Аз съм много специфична като читател, когато става дума за разкази. За първи път ми се случва да няма нито един от всички в състава на четивото, който да не е моят и да не ми хареса. За първи път е трудно да отлича и най-добър или любим, защото се влюбих във всички. Разбира се някои пулсираха една идея по-силно в мен от други, но глобално всички се взривиха дифузионно в цялото ми същество. Определено причислявам „Библиотекарят от Ънст” като една от най-добрите книги, които съм имала честта да прочета. Не само от роден автор, а изобщо. Не се подвеждайте от думите ми обаче. Тази творба е предназначена /както и писателят генерално/ за хора с високочестотна абсорбция. Четенето с разбиране е абсолютно задължително. По-високите нива на мисловна и умствена дейност също. Не е лежерна лятна книжка, макар да се чете супер бързо и гладко. Няма да ви предложи простота, простотия и клишета. Всичко друго обаче – ще. Горещо ви препоръчвам, ако се и не се припознавате в предупрежденията ми да се впуснете в приключението „Добри Станчов/Дого Танкарт”. Аз лично тепърва възнамерявам да изкупя и останалите му съществуващи книги, както и всички предстоящи. “За да вършиш добро, не ти трябват думи, на който и да е било език!” “…а надвисналата над Падуа луна се поклащаше между облаците като махалото от звездния часовник на човечеството и отброяваше всяка една секунда живот под покрива на света.”