Градината на самурая

Петкана Григорова

“Градината на самурая” е вълнуващо усещане! Описвам я като усещане, защото ми е трудно да облека в други думи преживяването си с нея. През цялото време усещах тишина. Тихо и кратко бяха поднесени големи и тежки събития като смърт, болест, изневяра… Просто така. И просто така бяха изживени. Или поне така изглежда на повърхността. ???? На пръв поглед книгата разказва историята на Стивън, който е млад китаец, болен от туберколоза. За да се лекува, той отпътува в крайбрежната вила на родителите си в малко селце в Япония. А действието се развива по време на Втората китайско-японска война (1937г. - 1938г.) и всички млади японски момчета са на бойното поле. Младият китаец Стивън, обаче, не. Той рисува, плува и си почива в Таруми, на фона на неспиращата война и бавно научава историите на хората там. ???? За щастие книгата не оставя читателя дълго в компанията на този първи поглед. Под повърхността си книгата е вулкан.????????Историята тръгва обикновено, даже прекалено обикновено, разказвайки детайли от живота на Стивън, по такъв начин, сякаш нудлите и оризовите крекери са еднакво важни със случващото се наоколо. И това не е случайно! Всяко следващо описание на гозба и природа, носи и по малко информация за всеки от героите. Така читателят неусетно става част от малкото общество в Таруми и неговите истории, невидимо присъства на всеки разговор и сцена. И казвам неусетно, защото без да влагам прекалено много емоции в книгата, резултатът беше сълзи. Без обяснение и без позволение. Изплаках чужди истории и болки, стоически преживявани и преглъщани както от Мацу и Сачи, така и от всеки друг герой в книгата. ???? Клиширано ще завърша с това, че, да, Стивън извървя пътя към себе си, но много повече помогна на Мацу и Сачи да сторят същото. Преживяването се оказа двустранна необходимост. А читателят има възможност да проследи това отстрани и сам да направи заключенията си. А може би и да се замисли за своя път към себе си. И своята градина.???? ????