28.11.2025
/ Overall rating:
5.0
"ВЪЗКРЪСНАЛИ ДРУМИ" ,първи том
С любопитство подходих към романа " Възкръснали друми".
Привлече ме красивата корица и самобитно заглавие.
Не знаех нищо конкретно, но мога да споделя : надмина очакванията ми.
Романът художествено пресъздава живота " от речния бряг на Тутракан до морския бряг на Каварна за периода на Българското Възраждане - от избухването на Априлското въстание до Освобождението на България ".
Чрез житейската история на Горчо и Яница, брат и сестра, Добри Станчов си е поставил нелеката задача да развие в исторически и етнографски план живота по тези земи.
Като стил на изразяване, завръзка, многообразие от герои с развитието на сюжета , авторът постига тази колоритност и съпричастност за едно време на съзряване, което бележи устрем и духовност по нашите земи.
В началото ме изненада езикът на автора, но постепенно навлязох в този архаичен от преди век, век и половина говор, примесен с турцизми и думи , характерни за различните етноси, заселили се в земите на днешна Добруджа.
До толкова свикнах , че след стотина страници, не разгръщах речника в края на книгата.
Език на етноси - на коренни жители и пришълци, на нашественици и управници.
Романът започва със сцена на брутално насилие, от която изпитваш ужас и отвращение
Дълго след нея си задавах въпроса: Защо авторът избира тази завръзка на творбата си?.
Понякога е похват за привличане на читателя.
В този случай, сцената е основата върху ,която се гради сюжета.
Действието ни връща в Тутракан и селата около него.Тук живеят полянците, които се делят на хърцои и гребенци , " все православни християни".
" В селото се намираха и пришелци , оттук - оттам , я балканджии от Еленския балкан, я пък от Шуменско....
......
Всякакви люде бяха прииждали с годините и всички тръгнали да дирят по - добро място за поминуваме...."
На това място срещаме Кера Богоица , " премазана под теглото на годините и земната си орис" и дядо Негруша, уважаван от общността стопанин.
" Средна ръка човек, Радул Негруш беше издънка на стар кореняшки род - ерлия , та по наследство добре се спогаждаше с негласния управител на селото Кадиш ага.
.........
Много челяд живееше в къщата на Радул Негруш - снахи и зетьове, внуци, Братови деца."
Тук авторът ни запознава с Горчо:
" Под пъстроцветната му риза - мокра под мишките и разкопчана на гърдите - се издуваха наякналите му плешки .
Носеше стеснени бозави панталони и кундури , подобно на градските люде , а не шаячни потури и смачкани цървули като повечето мъже в селото.Малко длъжка, русолявата му коса се спущаше до половината на ушите му , но подредена беше и чудесно очертаваше плавните линии на лицето му - с добре оформени ненатрапчиви скули , с правилен нос и изразителни кръгли очи.Само мустаците му , и те притъкмени по градски тип , видимо с по - тъмен кестеняв оттенък, стояха върху горната му устна като едва ли не излишен придатък и попритулваха обаятелната му усмивка."
С Яница:
" ....смях се разля из целия двор и Горчо отвърна на закачките й с братска усмивка.
.........
Обутите й в цървулки и нашарени чорапки крака припкаха по калдъръмената пътечка тъй чевръсто и отиграно, сякаш стъпяха по жарава в своя огнен танц .Тесният черен сукман , пристегнат в кръста с едно тънко везано коланче , подчертаваше гъвкавата й снага ; плътните й чувствени устни се извиваха в алена усмивка и поруменялото й от радостна възбуда лице сияеше от щастие."
и Славея, дружка на Яница , и даскал Кочов от Тутракан, .....
За да изпълни последната заръка на баща си Горчо поема към Каварна.
" Ако и вече да доближаваше загадъчното убежище на истината и разплитането на бащината тайна, момъкът усещаше едно непреодолимо желание да зърне най - напред морето..."
Добри СТАНЧОВ не разказва само история, той ни запознава с градоустройството на града, със съжителстването на етноси - християни и мюсюлмани, а между тях гагаузите, под фанариотското влияние на Гръцката православна църква и конфликтите, които произтичат от него.
" Към север , което идеше право насреща му , се захващаше сарайската улица, сърцето на селищния организъм, с все дюкяните й , между които , сам - там се мяркаха някакви щъкащи хора.Към запад се стелеше широкият път за Балчик, отгдето самият той беше дошъл, а към изток тръгваше долът , който по видимому после свърташе към юг, за да отведе към пристана."
Виждаме черквата Свето Успение Богородично, голямата градска чешма, с дебели "колкото човечески юмрук чучури и съградени с вкус", високо над чешмата църквата" Свети Георги",
долу тепавици и воденици....
" Кайнар дере и рекичка сечаха Каварна на две половини и се явяваха естествен вододел между религиите и народностите в крайморския Градец..."
От Каварна са колоритните образи на Амирата, татарина Якуб , даскал Величко Попчев, Хаджи Меми бей, дядо Митиш папу, кирия Афендра, чорбаджи Дечо и синът му Манол Душков, чорбаджи Йоргаки и тайфата му, .....
И като връх на тази пъстрота от герои са неделните беседи в Илковото кафене , " единственото място в градеца, където се мешаха клюките и на турци, и на гагаузи, и на българи."
И ако в образите на Горчо и Яница , авторът е вложил младежката наивност с трепети по бъдещето, то с мъдростта на дядо Митиш ни връща в реалността.
" Едина път като сведеш глава, край, Горчо - отсече старецът....
И чалмалиите да си идат, други щат дофтасат на тяхно място.С бомбета и фракове.Сал имената им щат звучат другояче.И фасона по - лъскав да бъде.С обноска на вежливост, купешки лафове и един куп книжни обещания.
Спомняй ми думите!..."
Актуално.
След текста са красивите гравюри на Ана Граматикова.
След това речник на думите и библиография.
Очаквам ВТОРИ ТОМ.
Прочетете я. Препоръчвам.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
Add a product review
To add a review, you must log in to your account.
