Анатомия на душата

Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува... преди да проговори умът, натежал от белези и чужди истини. Вечно готово да обича, да милва, да се грижи, да споделя радости и да лекува болки... преди разумът да си иззида противообично убежище и да го душеизолира със самозаблуди.

Чакай, това май е човешката същност, не душата.

Не знам.

Има ли разлика?

Каквото и да представлява душата, със своите разкази Миа Сердарева успява да достигне и най-скритите ѝ кътчета. Вдъхновени от истински събития и хора в живота на самата авторка, те успяват да ни покажат нежната, крехка, но и вдъхваща сила и безкрайна надежда страна на живота. Истории за майчина и синовна обич, за безценно приятелство и истинска човещина, за болката и смъртта, но най-вече – за това да бъдеш човек.