Overall customer rating
05.04.2024
/ Overall rating:
5.0
Анотацията не ме грабна,но корицата ме спечели напълно и именно тя беше причината да си поръчам книгата.Не съжалявам за покупката си.Изключително много ми хареса.Прочетох я за няма и два дни.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
09.03.2024
/ Overall rating:
5.0
Прекрасна книга. Разкрива ни един доста непознат за нас свят.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
06.03.2024
/ Overall rating:
5.0
Хареса ми книгата! Интересна история, препоръчвам я. :)
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
09.01.2024
/ Overall rating:
5.0
Вълнуващ роман, много пъстър и приковаващ вниманието до последната страница! Много ми хареса. Чудесен избор за началото на годината. Уникална корица!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
14.12.2023
/ Overall rating:
5.0
Книгата ме изненада. Много човечна история. Много интересна също така.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
12.03.2023
/ Overall rating:
5.0
Книгата е страхотна! Силно препоръчвам. Показва една различна култура и навици, до които човек да се докосне.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
20.02.2023
/ Overall rating:
4.7
Тази книга те потапя в една друга култура. Много интересна е.
Plot: 4
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
30.01.2023
/ Overall rating:
5.0
Итамар Виейра Жуниор "ТОРТО АРАДО"
За книгата научих от едно радиопредаване - разговор с преводачката Рада Ганкова.Историята на превода е не само любопитна,тя е вдъхновяваща.
Пропуснала бях и хубавите ревюта.
В щата Байя,Североизточна Бразилия има едно имение Агуа Негра,в което живеят потомци на афро - бразилски роби след отмяна на робството през 1888 година.
Действието се развива от края на 19 век до 1930 - 1972 г.и след това.Робството е отменено,но потомците на роби не са свободни.Живеят в имение,където получават място да си изградят къща от глина и тръстика и заден двор,в който да отглеждат зеленчуци за прехрана.Работят неуморно на оризовата плантация,не получават нищо в замяна.От храната трябва да отделят за управителя на имението.
От първите страници заобичах " бабинка" Донана с нейното безумство и топлината,с която прегръща внучките си.
Съхранила острието с огледалния образ и дръжка от слонова кост,става причина за нещастния случай с Бибиана и Белонизия.
Хората в имението живеят задружно,помагат си,раждат деца.Съхранили са своята вяра в божествата,създават ритуали в тяхна чест,съчетани с мистичност и въплъщение в образите им.
Правят се пищни тържества с музика,песни и танци.Образът на жреца Жозе Алсино да Силва Зека Голямата капела става символ на тази афрокултура,пренесена във вековете.Магьосник и лечител,той има мечта - децата му да ходят на училище и да станат образовани хора.Превъплътен в божество,изтръгва обещание от кмета,да се построи училище.От страх от възмездие и като благодарност към божествата,децата се сдобиват с училище и учител.
Под жаркото слънце и в периодите на наводнения и суша,в живота им идват съмнения и надежда за по - добро бъдеще.
"В продължение на много години ние се раждахме и живеехме в сянката на диамантената треска...
Как именията ,в които живеехме ,и произходът ни носеха следите на тези разкази на живот и смърт,битували в продължение на десетилетия в Лапада Веля...
Страхът надвиваше часовете ,надвиваше годините и бе част в нашата история.
Това беше страхът на някого,който е изкоренен от земята си...
Страх от наказанията,работата,парещото слънце,духовете на онези хора....
Силата ни беше в това,че можем да се приспособим,че можем да градим братството си,въпреки че бяхме мишена на онези,които искаха да ни отслабят.Ето защо те разпространяваха страха."
Вдъхнови ме магията на словото и превода,с които се потапяш в един далечен свят от божества,танци в търсене на справедливост и по - добър живот.Четох почти без прекъсване и умора.
Няколко думи за оформлението на книгата:
- прекрасна корица ,отразяваща симбиозата между двете сестри и осъзнаването на пътя и надеждата за техния живот и следващите поколения,
- заглавието и острието като символ на всички беди и нещастия,но чрез тях и болката да стигнеш до браздата,след която ще бъдеш свободен.
Разказът е многопластов с ярки живи образи и действие,което завладява съзнанието ти.
Преди много години прочетох"Какао и кръв" от Жоржи Амаду.Камшиците по гърба на робите още отекват в ушите ми.
"ТОРТО АРАДО" е история за техните наследници ,които и днес отстояват правата и свободата си.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
10.12.2022
/ Overall rating:
5.0
Четеш и не можеш да повярваш, че нещо подобно се случва някъде..... някъде далеко от нашите географски ширини...заспиваш и очакваш утрото, за да се потопиш отново в историята, в бита и в културата на героите....
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
27.11.2021
/ Overall rating:
5.0
Уникална книга! Невероятна плетеница от запомнящи се образи и сюжет, който поддържа постоянния читателски интерес. Силно интригуващо е и навлизането дълбоко в бразилските вярвания. Но може би това, което е най- запомнящо се, е осмислянето на това какво е да си свободен там, където годините на робството са оставили огромни белези.
Книгата разкрива тежки проблеми, а се чете с лекота. Поздравления за превода!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
Add a product review
To add a review, you must log in to your account.
