Анна О

Дарина Димитрова

„Анна О” – Матю Блейк Следващата редове пиша в пълно съзнание и поемайки отговорността да отнеса публичен линч от привържениците на книгата. Купих я с огромно желание и я започнах със същото. Още когато се появяви, ме привлече неистово, защото резюмето на историята беше меко казано обещаващо и от „моите” четива. Идеята сама по себе си е много добра, но всичко приключва дотам. Не мога да твърдя дали романът е хубав спрямо истинската му оригинална стойност и дали всичко, което имам да кажа е единствено плод на българската версия, но в крайна сметка аз четох нея и само за нея мога да изкажа мнение. И то е: Най-голямото ми книжно разочарование. Всяка глава започва откъдето ѝ падне – в средата, в края, в началото на страницата, измежду текст. Времената са няколко и се сменят без причина като разказът е ту от първо лице единствено число, ту в онова историческото време на разказвач. Текстът изобилства от чуждици написани на кирилица и думи, чиито правопис е променен преди повече от десет години. Диалозите са подредени и оформени по начин, който ме караше да гадая кой говори и често изглеждаха като думи на неправилния събеседник. Самите елементи на сюжета вървяха в някакъв абсолютно несвързан и нелогичен ред. Единственото, което мога да отчета като плюс е, че се чете супер бързо и мигновено. Единствената причина за заплитане и трудно разгадаване на истините произтичаше от напълно неясното повествование. Действието го нямаше изобщо и много дълго не се случваше нищо. Аз съм човек, който не се влияе от чуждите читателски /и не само/ мнения, без значение дали съм ги прочела преди или след прочитане на книгата. Много често се случва заглавия, които са категоризирани като най-добри, изобщо да не ми допаднат и обратното. Този път обаче ми е любопитно как хората чели преведената българска версия са я чели и дали сме чели една и съща книга. Много преди средата бях готова да се откажа. Единствената причина да я довърша беше, че исках да се убедя, че проблемът не е в мен или пък да се докаже точно обратното. Текстът е толкова зле написан/преведен, че нишките не само се губят, а са безвъзвратно скъсани. Пиша всичко това, защото вярвам, че изобщо не е маловажно и че проблемът е много сериозен. Дотолкова, че едно произведение може и да е прекрасно, но да е напълно опозорено от ужасна или напълно липсваща редакция, недопустимо оформление и кошмарен превод. Ще се радвам онези от вас, които са я чели да споделят своето мнение и разбира се още повече ще се радвам, ако има такива, които качествено ме оборят. Или иначе казано, въпреки че сюжетът е за спяща жена, никой от нас да не е спал докато чете.