Overall customer rating
22.05.2025
/ Overall rating:
5.0
Не бих я описала точно точно като трилър, но е смразяваща наистина. Смразяващо е това, че описаното малко общество в книгата всъщност е огледало на обществото ни като цяло. Хората са станали затворени, неинтересуващи се от околните... може би, ако някой беше забелязал проблемите в това семейство, животът им нямаше да се стече така и нямаше да отгледат едно увредено поколение /даже бих казала второ такова/, защото последното изречение показва, че самата Лив е с много сериозни проблеми, макар и мъничка... Тази книга е вик към обществото - вик: Огледайте се! Бъдете хора!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
15.02.2025
/ Overall rating:
5.0
"Смола" е книга, която не се забравя лесно.
Книгата се чете изключително бързо благодарение на напрегнатата атмосфера и кратките глави, които неусетно те увличат да продължиш още малко… и още малко. Както вече беше споменато, любопитно е да надникнеш в живота, навиците и мисленето на хора от нация, коренно различна от нашата. В същото време, по особен начин, романът ми напомни за множество истински истории на страдащи души и у нас – хора, които не получават необходимата подкрепа, за да се справят с терзанията си, а съдбата им завършва без утеха и спасение.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
25.07.2024
/ Overall rating:
5.0
Една от най-любимите ми книги на българскo издателство. ❤️
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
18.06.2024
/ Overall rating:
5.0
Много ми хареса книгата, бих я определила като страхотен психо-хорър. Има моменти, от които настръхваш, но някак нямаш търпение да разбереш какво следва и не спираш да четеш. Беше интересна, понеже представя култура и общество, които са по-скоро далечни на нашите, но доколкото съм запозната със скандинавска литература и кино, отшелничеството там е доста разпространено. Страшно е обаче да видиш как един травмиран ум действа и реагира от страх да загуби най-скъпото си. Крайностите, до които се стига, са невъобразими.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
24.02.2024
/ Overall rating:
5.0
"Смола" е една от най-странните книги, които съм чела в живота си.
Историята е толкова нестандартна. Лично аз до сега не съм срещала такава. Начина, по-който е разказана хем е ужасяващ, хем те кара да искаш още и още да четеш.
Определено бих я препоръчала за приятел, или просто човек, който обича да чете!
Корицата е супер! Точно тя ме накара да си купя книгата!
5 ци за всичко!
Бих се радвала да прочета още нещо от автора!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
17.10.2023
/ Overall rating:
5.0
"Смола", Ане Рил.
"...когато баща ми уби баба. Аз бях там." История, почти изцяло разказана от шест, седем годишно дете. Семейство, живеещо съвсем изолирано от обществото. Баща психопат, наложил начинът на съществувание на близките си. Невероятно зловещо. Чрез собственото си безумие формира мирогледа на дъщеря си.
Не ми се е случвало толкова да искам да видя края на книгата, но я прочетох последователно. Превъзходен стил. Пълнокръви образи, създадени от авторката и разказани през наивността и добротата на едно дете.
"...но с подвеждащо състрадание към всеки герой" Daily Telegraph
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
10.10.2023
/ Overall rating:
5.0
Книга която дълго чакаше своя момент.
Завладяващ психологически трилър, описващ това как един човек може да се срине психически с множество травми в ума си, които му пречат да мисли разумно за света около него.
Има нещо стряскащо в любовта на Йенс...
Тежка е от емоционална гледна точка, но си заслужава всяка една страница!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
07.10.2023
/ Overall rating:
5.0
„Смола” Ане Рил
Зловеща и влудяваща история, която е трудна за преглъщане. Няма никакъв шанс да ви остави безразлични.
Дори не знам как да започна, наистина. Искам и имам да кажа толкова много, отново. Аз съм човек, който обожава да изучава психиката, ума, съзнанието. Правя го постоянно както със самата себе си, така и с всякакви хора. Обичам да слушам, чета, гледам човешки истории, за да разбера какво кара хората да станат такива каквито са. Защото за всичко има причина, дори и да не я знаем или да нямаме възможността да я видим/разберем, тя е там. Винаги я има.
Книгата започва с разказа на Лив, едно малко момиче, което е имало късмета или злощастието да се роди точно в това семейство. Семейството на Йенс и Мария Хордер. През нейните очи ще се потопим в един свят, който е напълно изолиран и откъснат от реалността. Ще видим как напълно „ненормалното” може да се възприема като абсолютно „нормално” през призмата на хора, които бихме заклеймили с лека ръка за луди. Ще успеем да надникнем отчасти в тяхното детство, защото както добре знаем там се крият всички мръсни, грозни, страшни тайни. Най-влудяващото, гениалното и бруталното в тази книга е, че докато четем ще симпатизираме на болните умове. Ще изпитаме емпатия, разбиране. Ще повярваме на оправданията им. Ще се слеем с повествованието така, че чак, когато дойде много по-напред сред страниците контраста с останалия свят, ще бъдем шамаросани. Ще се опомним. Осъзнали, че сме се докоснали до перспективата на лудостта отвътре. Отвътре в една прекършена, сломена и изопачена психика.
Няма нищо изненадващо в това, че странностите на героите са наследени и взаимствани от родителите. Децата попиват като гъба всичко, което виждат и чуват, а още повече, когато то е попито от мама и татко, без значение колко е извратено, то е най-нормалното, сигурно, обичащо и безопасно. Детето приема родителя си за най-висша инстанция и за безспорен авторитет. Затова докато расте и е съвсем малко изобщо не подлага на съмнение действията му. Често децата, които са били жертва на родителско безумие стават безумни родители. Особено, когато биват подкрепени и от някого от външния свят, извън черупката на дома. В този случай за Йенс, този някой е Мария. Неговата съпруга, която нехае за странностите му, оправдава ги с любовта си към него и става не само съучастник, но и жертва на тази любов. Всеки намира начин да избяга от реалността, за да се скрие от болката по различни начини. Едни /като Мария/ се заключват в огромно тяло, което да ги предпази от опасностите около тях. Други като Йенс го правят зад планини от ненужни вещи и боклуци. Накрая разбира се страдат децата. Същото е валидно за всяка форма на зависимост, която служи за прикритие, зад което да се приютим далеч от света, който не разбираме или не разбира нас.
През погледа на малката Лив ще видим, че тя изобщо не страда, защото приема за нормален света, в който расте. Все пак той е единственото, до което има достъп и няма никаква база за сравнение. Затова и репликите свързани с убийства и още по-безумни извратености се леят от детската уста като разказ за игра с кукли. Толкова обикновено, толкова нормално. За разумния читател, няма спор, че героите в книгата са болни – душевно, психически, всякак. Няма спор обаче и че това не е достатъчно, за да ги превърне в злодеи. Колкото и ужасни да са действията им, в техните светове съставляващи съзнанията им има логично обяснение, правдиво оправдание, велика кауза, любов. Любовта е много чест мотив за престъпление. Желанието да опазиш най-милите си също. Докъде обаче е готов да стигне човек, за да го направи? Кога границата е премината по начин, който не търпи прошка? Това, че в ума на лудия той не е луд и действията му са напълно нормални може ли да бъде достатъчно алиби или повод да го приемем като такъв? Как обективно можем да видим себе си, защото всеки от нас е категоричен, че е добър човек и е абсолютно адекватен. Никой не се възприема за луд. Така го вижда останалия свят. Така го виждаме ние.
Истината е, че няма голямо значение как ние ще приемем всичко това, защото той отглежда деца, създава семейство и всички са затворени в капсула, която е херметизирана за чуждите. За „външни лица”. Тайните, които се крият зад стените на много домове са толкова страшни, че често ние самите не искаме да прекрачваме прага, за да се срещнем очи в очи с тях. Можем ли в действителност да им помогнем? Кой е най-виновен, за да се стигне до мумифицирането на едно мъртво родено бебе, убийството на собствената майка и защитата на детето под формата на изолиран живот в контейнер, скрито от всички и обявено преди това за мъртво? Кой?
За мен книгата е гениална, защото ни показва нещо, до което трудно бихме имали достъп бидейки нормални. Използването на тези епитети от мен не е случайно, а е съвсем целенасочено. Бях попаднала на една много трогателна и тъжна история някъде из коментари на публикация в социалните мрежи. Там една жена разказваше как като малка поканила своя съученичка у дома. Играейки си двете счупили ваза. Гостенката била толкова уплашена и убедена, че това ще доведе до ужасни последици. Констатирала: „Сега баща ти ще пребие теб и майка ти.” Другото детенце доста шокирано обяснило, че нищо такова няма да се случи и в най-лошия случай ще му се скарат. Гостенчето възкликнало: „Значи вие не сте нормални!”. Тази история се е загнездила дълбоко в ума ми. Тя показва наглед онова, за което така напоително ви говорих до сега. За съжаление ние виждаме такива хора навсякъде около себе си. Виждаме техните странни навици да трупат боклуци, миризмите, които се разнасят около домовете им, вида, в който са се докарали и какво ли още не. Също като общността в книгата обаче и ние вярваме, че личното пространство на човек трябва да се уважава и не вземаме никакви мерки. Един ден краят на поне един от всички замесени в кошмарната история, в която не се месим е фатален.
Преди време бях гледала интервюта с пациенти от лудницата затвор в страната ни. Повечето там бяха диагностицирани с параноидна шизофрения. Същината на заболяването се корени в това, че когато не си пият хапчетата или болестта ескалира, болният възприема всички около него като заплаха. Убеден е, че баща му, майка му, детето му, съседа искат да му навредят и се чувства под заплаха за живота си. Затова взема мерки и се отървава от заплахата. Често елиминирайки я завинаги. Хората в репортажа вярваха, че са прави и че всичко сторено от тях е самозащита, че е разумно.
Не съм убедена, че имам какво послание да ви отправя чрез книгата, защото дори самата аз не съм сигурна, че бих се замесила в спасителна акция на подобни хора. Колкото и ужасно да звучи, ние сме такива. Плашим се от непознатото и не искаме да имаме общо с него. Не знаем как биха могли да се развият нещата и дали няма да пострадаме, ако се опитаме да помогнем. Може би не бива да е така, но нямам увереността да ви го кажа. Вместо това мога да ви препоръчам да прочетете „Смола”. Аз я прочетох за няколко часа. Най-странното е, че я четях на глас пред друг човек и всички ужаси излизаха от устата ми, а аз се сепвах и препрочитах отново. Прочетох я много след като всички бяха луднали по нея. Бих казала, че е прекрасно четиво за октомврийски предизвикателства свързани с месец на ужаса и прочие.
Благодаря от сърце на любимите Лемури за възможността да се докосна до този ужасен, но гениално поднесен свят, който авторката е създала в „Смола”!
Вие чели ли сте книгата? Какво мислите за нея? Обичате ли тежки истории или предпочитате произведения, които ви развличат? Аз лично съм луд привърженик на тежката литература.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
13.08.2023
/ Overall rating:
5.0
Разбрах за книгата от видео ревю на влогърка.Корицата е страхотна а книгата... определено е запомняща се!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
12.07.2023
/ Overall rating:
4.7
"Смола" е един смразяващ и непредвидим трилър за любовта. Той разкрива как загубата и страхът от нея могат жестоко да замъглят границата както между добро и зло, така и между здрав разум и лудост. Особено, когато един човек бива изолиран от обществото и лишен от неговата функция на компас на нормалността. Тогава, вехториите могат да запълнят физическото пространство, но не и вътрешната и морална празнота. Книгата подчертава, че зрелостта не винаги зависи от възрастта и колко пагубни могат да са последствията от това. Защото понякога в опитите си да предпазим най-близките си ние несъзнателно ги обричаме на страдание отвърд границите на нормалното. То не оставя физически рани, но психическите такива не зарастват и кървят цял живот. Романът хвърля светлина и върху човешкия егоизъм, който ако се храни основно от горчивината на миналото, то рано или късно надделява над искрената любов. А в отчаяното си усилие да я съхраним вечно, като мравка в парче смола, ние рускуваме тя да се превърне във въглен, вместо в кехлибар.
Plot: 4
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
31.05.2023
/ Overall rating:
5.0
Изключително любопитно четиво. Въобще не очаквах подобна история. Имаше моменти, в които буквално исках да си измия ръцете. Удивителна е, защото дава съвсем друга гледна точка към проблем, с който сме слабо запознати. Това е книга, която ни кара да се замислим за разбирането на другия. Препоръчвам с две ръце. Няма да ви доскучее и за миг.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
12.05.2023
/ Overall rating:
5.0
Книгата е буквално уникална. Разтърсва, шокира, изумява, замисля. Нестандартен сюжет, който те запраща в дълбините на човешката психика и най-уродливите ѝ проявления.
Чете се бързо, хубав шрифт, красива книга.
Впечатляващо персонално отношение на екипа на Лемур, чудесни сте, благодаря!✨
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
Add a product review
To add a review, you must log in to your account.
