16.09.2023
/ Overall rating:
5.0
„Спящата нимфа” – Илария Тути
⏳„Tempus valet, volat, velat – Времето е ценно, времето лети, времето заличава всичko.
Както и след като завърших „Цветя над ада”, така и сега, прочитайки „Спящата нимфа” съм толкова развълнувана, че не знам откъде да започна. За любителите на кратки и схематични изказвания – не започвайте с това. То няма да е такова.
Още след първата ми среща с авторката бях сигурна, че тя ще се нареди с лекота сред любимите ми писатели и че бих прочела всичко, което излезе от талантливите ѝ сърце, ръце, ум. Тази жена има гениален начин да изразява идеите си и да ги пресъздава в пленителни истории. Не съм убедена, че творбите ѝ подлежат на категорична класификация в един единствен жанр, защото те са едновременно криминални романи, психологически, но имат и мистериозен привкус , като към него са добавени и пиперливи нотки от свръхестествени явления. Стилът ѝ на писане е много красив и въздействащ. Описанията са богати на метафори, епитети, украски и множество словоформи, но без това да утежнява преживяването на четящия или да го разсейва от фактологията и същината на сюжета.
Започнала съм две книги, които почти съм преполовила, но поемайки на път в неделя реших, че именно тази подхожда най-много на малката чантичка, с която тръгнах и ще бъде идеална за лакомо поглъщане по време на пътуването. Изобщо не сбърках. „Спящата нимфа” е пристрастяваща. От този тип четива, които не можеш да оставиш, в които копнееш да се изгубиш безвъзвратно.
Илария Тути ни среща с добре познатата ни комисар Тереза Баталия, която отново ще има нелеката задача да разреши заплетен случай, в който неизвестните са много повече от известното. Погълната от разрушителната си болест и в изключително тежка вътрешна борба, тази силна, огнена жена няма да ни разочарова и ще бъде блестяща както подобава. Една картина нарисувана по времето на втората световна война се появява от нищото, за да оповести наличието на човешка тъкан сред багрилата, с които е създадена. Тъкан от човешко сърце. Разгадаването на загадката е още по-сложно, защото почти няма живи свидетели и нищо не е това, което изглежда.
Авторката има невероятната способност да разказва многопластови истории, които съдържат мистерии, история, легенди, митове, древност, окултизъм. Действието се развива напрегнато и до самия край имаме само хипотези за предполагаемия извършител на злодеянието. Колкото и близо да си мислим, че сме, сюжетът се разплита в съвсем неочаквани посоки.
Илария Тути отново ни запознава с чистото зло, което е въплъщение на най-страшния ад. Обвито е в тайнственост, религия, традиции, култура на различни народности, за да открием разбулвайки го, че е винаги човек. Най-обикновен, който не притежава свръхестествени способности, а е лишен от човешкото поради редица причини, винаги свързани с други хора, със семейството. Така авторката успява да повдигне много сериозни обществено значими въпроси и наболели проблеми. В книгите ѝ намират място любовта и пагубното въздействие на отсъствието ѝ, страховете, които ни парализират, смелостта, която създава едно непобедима сила на човешкия дух. Непреклонността на желанието за живот и това да оцелееш. Неразрушимата връзка между майката и нейното дете. Темата за физическото и психическото насилие, последствията от него. Изобщо всяка брънка на човешката психика, същност, характер. Нашите най-великолепни ценности и най-презрени низости. Възхищението, което будим и непростимите ни грехове. Вечната връзка с корена, земята, божественото начало.
В това произведение ще се запознаем с една неизвестна ми до момента култура и националност на резианци, които са древен народ, живеещ на границата между Италия и Словения. Ще видим колко фатална и обсебваща може да е женската енергия. Илария Тути обича да жонглира с крайностите на човешкото съзнание. „Тереза беше убедена, че един ден историята сама щеше да заговори. Природата, включително и човешката, е ориентирана в търсене на равновесие. Някой беше казал, че доброто винаги побеждава злото. Тереза предпочиташе да мисли, че животът винаги намира начин да елиминира своите най-кръвожадни и опасни синове и то по безжалостен начин. Защото животът не може да расте върху киселинната почва на насилието, на страха, на потисничеството.”
Книгата се развива в няколко сюжетни и времеви линии. Сменят се различни гледни точки, които са едновременно на героите, но и на един страничен наблюдател – разказвач. Всеки участник в историята е изграден изключително пълнокръвно и многопластово. Грешните и повърхностни заключения за героите са много лесни, защото е в природата ни да съдим прибързано. Обикновено обаче злодеят и убиецът не са нито един от заподозрените.
Още докато четях „Цветя над ада” си представях перфектен филмов сюжет и с огромна радост малко след това установих, че са създали екранизация под формата на сериал, който очаквам да бъде достъпен и със български субтитри. Отдавна не съм чакала нещо с такова нетърпение. Надявам се, че ще се насладим и на още много творби от автора. Тази завърши определено като обещание, че ще продължи в друга. Изобщо не ми се иска да издавам повече от сюжета, защото смятам, че е нещо, на което всеки сам да се наслади. Книгата е идеална за хора, които обичат също като мен да мислят и да изследват, разследват, търсят, намират, измислят, съчиняват, да разпускат въображението си да се рее фриволно сред редовете, между тях, извън тях докато чете. Без значение на кого какво не му харесва от прочетените до момента ревюта, аз обожавам тази жена – Илария Тути и нейната великолепна Тереза Баталия. Обожавам умението ѝ да влудява и завладява читателя.
Вие четохте ли вече „Спящата нимфа”? А „Цветя над ада”? Коя ви харесва повече? Аз лично не мога да определя, защото и двете са ми много на сърце.
Благодаря от сърце на любимите Лемур, че избират винаги велики книжни шедьоври и разбира се на преводачите, без които историята нямаше да е толкова пълнокръвна на родния ни език, с перфектния подбор на правилните думи.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
Add a product review
To add a review, you must log in to your account.
