08.01.2026
/ Overall rating:
4.7
Храна за душата е всяка книга на Д. Дара, дълбае в сърдечните дела, веднага се сродяваш с героите му, защото нищо човешко не им е чуждо и се чувстваш просто разбран, болките ти, надеждите ти - чувстваш ги споделени.
Plot: 4
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
05.05.2025
/ Overall rating:
5.0
Невероятен Доменико Дара,превъзходен разказвач и познавач на човешката душа.Поръчах Малинверно ,прочетох я и ме остави без дъх ,но с надежда за следващата му книга. Тя също не ме разочарова-мястото на действие,толкова спокойно,хората с техните скрити надежди и очаквания....авторът е невероятен .
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
14.07.2024
/ Overall rating:
5.0
„Кратък дневник на съвпаденията” – Доменико Дара
Стилът на Доменико Дара е невероятно разпознаваем и характерен. Не може да бъде сбъркан. Той е изпъстрен с цветущи епитети, пъстри сравнения и много богати изразни средства. Паралелно с тях присъства един много тъничък и понякога едва доловим хумор. Най-отличаващото се обаче са задълбочените му философски размисли, проникновения и изводи, които карат и читателя да мисли. Те се случват над темата „Живот” и всичко онова, което се съдържа в него. Най-любопитното е, че се леят на фона на бита на „обикновения мъничък” човек.
???? Аз се срещнах за първи път с автора сред страниците на „Малинверно”, за който вече съм писала мнение и който много обичам. Интересното е, че „Кратък дневник на съвпаденията” е дебютният му роман, а реално е вторият му издаден от любимото издателство „Лемур”, преведен на български от прелестната Ваня Георгиева.
Романът ни пренася в южноиталианското градче Джирифалко в регион Калабрия, но през 60-те години на миналия век. Отново главният герой е отличителен мъжки образ. Не кой да е, а пощальонът на селището. Следствие на редица загуби в живота си, в това число и на голямата си любов, той е твърдо убеден, че самотата му приляга и не желае да се надява на щастие. Работата му обаче е друго нещо. В нея той е педантичен, отдаден и има едно леко отклонение, за което има солидно обяснение. „Обикновено намесата му в кореспонденцията между съгражданите му беше ограничена – прочиташе писмата, преписваше ги и ги слагаше в архива. Но имаше и случаи, в които променяше хода на събитията и този риск изпълваше душата му със съмнения и угризения, риск, за който се страхуваше, че рано или късно щеше да заплати, защото не можеше да прецени точно как, къде и кога можеха да се считат за приключени последиците от действията му. Боеше се от природния закон, според който всички сили се изравняваха и събитията, на които беше дал начало, можеха един ден да се обърнат срещу него.” Пощальонът никога не се намесва в съдбите на хората за лошо или за лични облаги и винаги го прави с добри цели. Дали обаче това ще бъде оправдан и премерен риск? Той е усвоил вселенските закономерности, според които се случва живота и знае, че нищо не е случайно. Знае, че съвпаденията имат своя причина. „Съвпадението е камъчето, оставено по пътя, за да ни упъти как да се завърнем, неопровержимо доказателство, че не се намираме точно на мястото, на което трябва да бъдем.” Именно това осъзнаване е и причината за появата на краткия дневник на съвпаденията, който разносвачът на писма започва да води.
Историята е изключително четивна и се усвоява много гладко, като единственото, което лично за мен бе една идея по-сложно за запомняне бяха безбройните италиански имена на героите. От сюжета се разнася една ретро романтика, която носи колорита на населеното място с целите му местни прелести и една лекичка носталгия по времената, в които всичко бе по-простичко. Доменико е майстор на речта от най-висок ранг и създава винаги невероятни словесни шедьоври. Той обича да разсъждава над екзистенциални и злободневни житейски теми като: живота и смъртта, любовта и самотата, смисъла на всичко, закономерностите, които действията и бездействията ни пораждат и още много. „Смъртта е странна и необяснима… някои умираха, други живееха, без значение дали са умни и добри, чувствителни или коравосърдечни, дали имат купища земя, или просят хляб – чисто и просто, по мистериозен начин едни умираха, а други живееха. … Ако животът ни си имаше точен краен срок, смъртта нямаше да бъде неразбираем урок.” Освен житейските теми в романа са засегнати въпроси като политика, безчинствата на „силните на деня” и много други социални проблеми. Ако си позволя малко по-задълбочено дешифриране на любимия въпрос “какво е искал да каже автора”, в търсене на скрит символизъм дори бих могла да заключа, че пощальонът, безименният е олицетворение и метафора на кармичните и божествените намеси и проявления. Това би обяснило нарицателното му название по още по-логичен и категоричен начин.
Понеже и аз, и Доменико не вярваме в случайността, смятам, че именно тази книга е заченала в съзнанието на автора зародиша на „Малинверно” по един много особен начин, който не мога да ви обясня, защото е емоционален усет. Обаче съм почти убедена, че безименният герой на пощальона е първообраза на предстоящия именит и много любим Малинверно. Дори през цялото време наричах героя ни така. И все пак държа да уточня, че поне привидно нямат нищо общо, освен авторския почерк и стил.
♥️ Корицата и оформлението са повече от прекрасни! Отново са дело на талантливия Хаби Ел Мааза Гомес, а мъжът, който виждате е чичото на автора. Жанрът, в който е категоризирано заглавието е съвременна проза. Броят на страниците е 381, а на думите – 98981. Интересен факт е, че преводачката е живяла именно в Южна Италия и то съвсем близо до мястото, на което се развива действието.
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
15.05.2024
/ Overall rating:
5.0
Книгата беше супер увлекателна, написана е много красиво. Живота, проблемите, емоциите на персонажите са представени толкова просто и същевременно човешки, без излишна суета. Четох я по време на едно пътуване в Италия, така че наистина се потопих в нея. Препоръчвам горещо!
Plot: 5
Layout: 5
Would you recommend the book to a friend? 5
Add a product review
To add a review, you must log in to your account.
