5 enchanting quotes from Malinverno

“Малинверно” е роман за очарованието на книгите, за силата на историите, на въображението, на любовта. Доменико Дара съчетава таланта на устните разказвачи с писане, което сякаш е застинало във времето, обвито в приказен ореол. Вижте пет цитата, които ще ви потопят в магичната атмосфера на книгата.

После, щом се върнах следобеда в библиотеката и откъснах от каталога листа с името на книгата, си помислих, че в крайна сметка всичко, което ни се дава в живота, е само назаем, за определено време, че рано или късно ще трябва да го върнем. Нищо не ни принадлежи истински, все едно Вселената е една голяма библиотека, в която за известно време се предлагат самота, радост, угризения... всички старателно отбелязани и картотекирани, с ясното съзнание, че един ден нашите вещи, нашите усещания, нашите въздишки ще отидат при някого другиго.

***

Винаги съм си мислел, че книгите, подобно на предметите, са вечни, че една керамична ваза или една стъклена ампула, ако не се пипат или удрят, са като камъните – неизменни и мълчаливи... Обичах да си представям моите книги като предметите – неразрушими...

***

Единствено в моментите, в които четях, монотонността на дните изчезваше и аз се запознавах с нови, непознати светове, с необичайни и невероятни истории, без да си давам сметка, че и на мен щеше да се случи една такава.

***

Чрез приказките, които майка ми измисляше и чрез които светът оживяваше пред мен и започваше да съществува в думите и с думите, аз опознах живота и се научих да обичам разказите, а и съвсем скоро осъзнах, че и хората, и книгите в крайна сметка разправят еднакви истории.

***

Ние сме много повече от това, което помним.
Често важните неща, които са ни се случили, не са самите спомени, а тънката нишка, която ги свързва, онова, което единствено сме долавяли, подобно на пергаментовата хартия между две страници в албум, която не служи само да предпазва снимките, разделяйки ги, а да ги замаскира, да ни накара всеки път да ги открием наново.