Music and books: Flowers over the Inferno



Представете си, че отваряте любима книга и в нея вместо думи има ноти? Как ли ще звучи тя? Всяка дума, както всяка нота, има своето трептене, а свързани в изречения те ни дават дължината и височината на тона. Също както нотите в музиката. Неслучайно много литературни произведения са вдъхновили песни или цели албуми и обратното – музиката вдъхновява авторите да пишат, а читателите – да преживяват текста с още едно от сетивата си. Ето защо започнахме рубриката „За музиката и книгите“ – за да четем и слушаме заедно.

След като ви разказахме за „Годината на нашата любов“ от Катерина Бонвичини, продължаваме с „Цветя над ада“ от Илария Тути. Книга, която може да определим като химн на женската смелост.

Италия – what a wonderful world!

Зелени дървета, сини небеса, бели облаци, светли дни, тъмни нощи и онова усещане, че въпреки всичко (което се случва и което не се), светът си остава прекрасен… Още с първите фрази песента What a wonderful world сякаш отваря вратите към магичната атмосфера на романа. Великаните в джаза Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Дюк Елингтън и Джеф Бъкли са приятелите на главната героиня Тереза, които й правят компания всяка вечер, когато тя се отпуска на дивана с книга в ръка. Или както тя ги определя, това са: Гласове и ноти, които с трепет на удоволствие и наслада събуждат душата от летаргията на ежедневния живот.” Чуйте я тук.

Любопитен факт е, че през 60-те години песента става популярна във Великобритания, но не и в САЩ. Истинската й слава идва двайсет години по-късно, когато песента прозвучава във филма „Добро утро, Виетнам“.

Саундтракът на „Цветя над ада“

Нека се опитаме да преведем няколко откъса от романа на музикален език чрез любимите артисти на Тереза Баталия.

“Музикалната кутийка разнесе своите ноти, подобни на звънчета. Винаги ѝ се бе струвало, че тази мелодийка докосва душата ѝ, че я кара да си представя звезди, оглеждащи се в тъмносиньо море, и сребристи изчезващи облаци, загадката на космическото пространство, неразкрита милиарди години. Все едно, че идваше от далечен духовен свят също като душите на новородените.“

„Summertime“ в изпълнение на Луис Армстронг и Ела Фицджералд е тъкмо онази песен, която спокойно можем да определим като загадка на космическото пространство. Арията на Джордж Гершуин, създадена през 1934 г. е безспорно един от най-разпознаваемите джаз стандарти на всички времена. Освен дуетното им изпълнение, предлагаме ви да чуете и едно уникално изпълнение на Ела от 1968-а тук.   

За Тереза Баталия самотата е дискретна съквартирантка, която не се пречка, оставя нещата по местата им, няма нито миризма, нито цвят. Единица, която не съществува, но винаги се усеща. 

„Самотата обгръщаше Тереза като прекалено тясна дреха, като корсет от минали времена, който правеше стойката й да изглежда изправена пред хората, но всъщност отнемаше възможността й да диша. Беше се научила да я лекува, създавайки противоотрова срещу самата отрова: приемаше я на малки дози всеки ден. Не се опитваше да се измъкне, не търсеше развлечения. Стоеше и се оставяше да я хапе. Така душата й се беше научила да произвежда антитела и беше престанала да умира.“

Музиката също е противоотрова за самотата. Нужен е само малко ритъм – от този на Ела и Дюк Елингтън. Открийте го тук.

Композицията на Дюк Елингтън от 1931 г. „It Don’t Mean a Thing (If It Ain’t Got That Swing)  е още един от златните стандарти в джаза, определян като „пророческо парче с пророческо заглавие“.

Илария Тути посвещава „Цветя над ада“ на онези жени, които смело и решително водят своите лични битки. И оцеляват, въпреки цената, която трябва да платят…

„Този роман е за много други Тереза Баталия, които всяка сутрин се събуждат малко уморени, които се борят със  самотата, с болестта, тази която напада не само тялото, но и съзнанието, за да не престанат никога да се обичат и самоуважават.“

За тях е песента „Hallelujah” в изпълнение на Джеф Бъкли. Песента е създадена от Ленард Коен през 1984-а. Днес има над 300 различни версии, използвана е в много филми и телевизионни продукции. Версията на Джеф Бъкли обаче буквално се слива с разказа на Илария и съдбата на Тереза. Уверете се сами тук.

          Един „класически“ трилър 

Както за много други писатели творческият процес е съпроводен от музика, така е и при Илария Тути. Докато пише „Цветя над ада“ тя слуша произведенията на съвременни композитори, популярни с музиката си към знакови филми: Ханс Цимер, Стив Джаблонски и Джеймс Нютън Хауърд. 

Неслучайно Ханс Цимер е в класацията „Топ 100 живи гении“.  Германският композитор и музикален продуцент, отличен с две статуетки „Оскар“ и четири награди „Грами“, пише историята на съвременната музика. Неотдавна имахме възможността да го чуем на живо и в България, но вместо любителски видеоклипове, избрахме да ви споделим един въздействащ запис във високо качество. Защото музиката към филма “Inception” ще ви накара да изтръпнете… също като романа на Илария Тути. Припомнете си я тук.

Стив Джаблонски е американски композитор за кино, телевизия и видео игри. Популярен е най-вече с музиката за поредицата “Трансформърс“ и колаборациите си с Ханс Цимер, която може да чуете тук.

Десетки са и продукциите, за които американецът Джеймс Нютън Хауърд пише музика. Като започнем от филма „Хубава жена“ и стигнем до „Игрите на глада“. Завършваме с едно дълбоко и нежно изпълнение, което отваря сетивата към най-интимните мисли и преживявания. Така, както правят добрите романи като „Цветя над ада“. Насладете му се тук.

 

„За музиката и книгите“ е рубрика с продължение, затова споделяйте своите музикално-литературни предложения, въпроси, идеи и емоции с нас.

Free Shipping

Free delivery for orders over BGN 50

Return

14 days right of return

Service

We accept online orders 24/7

Safety

Guaranteed security when buying