The Wardrobe - Olga Tokarczuk

Да четеш Олга Токарчук винаги е удоволствие. "Гардеробът" обаче притежава особено очарование заради прекрасните илюстрации. Книгата събира в себе си три разказа - колкото различни, толкова и обладани от един и същи дух. Умението на нобеловата лауреатка да изгражда запомнящи се и изключително въздействащи образи се проявява еднакво ярко както в по-дългите, така и в кратките повествователни форми. С присъщата си ерудиция и елегантност на изказа, Токарчук ни отвежда там където реалността се пропуква, където възможното и невъзможното се преплитат.
Колко начина да "избягате от света" можете да изброите? Естествено, всеки активен читател първо ще се сети за литературата, дори за изкуството като цяло. Но дали това е единствената алтернатива? Персонажите, които ще срещнете в тези разкази, са намерили други варианти да пречупят заобикалящия ги свят, да избягат поне частично от действителността. И това решение не е спонтанно. Не е магическо. И в никакъв случай, не е неосъзнато.
Сборникът носи заглавието на първия от включените в него три разказа, в който една двойка се сдобива със старинен гардероб. От реставрирането му до момента, в който той се превръща не просто в активно използвана мебел, а в убежище. В световната литература има изобилие от примери за това колко тайни може да крие един гардероб, но този притежава способността да побере целия свят. До такава степен, че неусетно да се окаже, че нямате нужда от нищо друго.
Вторият разказ "Стаите" ни среща с една необикновена млада дама, която успява да се слее с пространствата, да се промени спрямо тях, да усети и дори да попие оставените от различните обитатели на хотелските стаи видими и невидими следи. Усещането за пространство и отпечатъците, които оставяме с присътвието си, способността да "излезем" от самите себе си, за да разберем околните или да не позволим на действителността да ни докосне, са само част от темите в "Стаите". А докато героинята минава през различните помещания в хотела, оставила собтвената индивидуалност на закачалката в стаята за преобличане, заедно с нея по коридорите се промъква духът на времето, в което е писан разказа. Писани в края на 80-те години раказите в този сборник все още звучат плашещо актуално.
Личният ми фаворит е последният от трите разказа, "Deus Ex", в който главният герой предпочита създаването на алтернативни, компютърни градове и светове пред реалността. Към нея поглежда някак по принуда. Докато си играе на демиург не само все повече се откъсва от заобикалящия го свят, но и достига до непредвидени резултати.
В своята цялост "Гардеробът" е от онези книги, които доказват, че дълбоките послания нямат нужда нито от многословност, нито от обемност, нито от реалистичност. Книга, за която ще мислите дълго след като сте затворили последната страница.