'The Invisible Life of Addie LaRue' - a story that deserves to be remembered

Франция през 18 в. е време, в което младите жени нямат право на избор дали ще се омъжат или не, както и за кого. Такава е и съдбата на Ади Лару, която е принудена от родителите си да се омъжи за човек, когото не обича и по този начин - да се обрече на живот в оковите на нещастен брак. За да се измъкне, Ади сключва сделка с древно същество – дявол, който ѝ предлага така желаната свобода и безкрайно време да ѝ се насити. Но на висока цена – Ади ще бъде забравена от всеки, когото среща, веднага след раздялата си с него. Така младата жена се превръща в един вечен, непознат, забравен скитник до деня, когато открива Хенри - единствения човек, който я помни.
„Не ти ли дадох най-безпределната свобода? Живот, без да отговаряш пред никого.“
Книгата съдържа необикновен сюжет, който предизвиква философски размисли за пълната свобода и цената за нея. Люк (Дяволът) дава свобода на Ади във всеки смисъл на думата – тя става независима от хората и взаимоотношенията си с тях. Освободена е от компромисите, които трябва да прави в една връзка – била тя роднинска, приятелска или романтична, но цената за това е да остане непозната за всички. А това условие я изправя пред редица перипетии и опасни ситуации, които биха застрашили живота ѝ, ако не беше вечен.
„- Знаеш ли как се живее триста години? – питя тя.
- Как? – пита той.
- Като живееш една. Секунда по секунда.“
Ади Лару е може би един от най-силните, твърдоглави и свободолюбиви образи, за които съм чела. Защото въпреки тежките изпитания, които този живот в забрава ѝ донася, тя успява да устои на изкушението да се предаде и да продаде душата си, макар че всяка година Люк се появява, за да я поиска. Нещо повече – тя открива вратичка в сделката, с която да остави своя отпечатък върху света и да открие красотата в него, а именно – чрез изкуството. Изкуството в книгата се среща под различни форми – изобразително изкуство, музика, литература, фотография и до последно е ключов елемент в романа.
„Хората са бъркотия, Люк. Това е възхитително! Живеят, обичат, грешат и чувстват.“
Любовната история също има важно значение и играе движеща роля при най-кулминационните моменти за книгата. Едва ли съм единствената, запитала се дали отношенията между Ади и Хенри не се крепят само върху факта, че той е единственият (с изключение на дявола), който успява да я запомни. Виктория Шуаб обаче дава достатъчно аргументи за силната връзка между двамата герои с няколко топли и трогателни моменти между тях, както и чрез саможертвите, които са готови да направят един за друг. Затова мисля, че историята им би била оценена и от почитателите на романтиката.
Един от жанровете, в които е категоризирана тази книга, е „исторически роман“, затова трябва да се спомене, че романът ни пренася в различни периоди от 18 век до наши дни (дестинациите са най-вече Франция и Ню Йорк). Историческите моменти в романа обаче само маркират отделни етапи от живота на Ади, а не задълбават толкова върху историческата значимост на събитията. Въпреки това атмосферата през различните векове се усеща ярко и носи допълнително удоволствие при четенето.
Ако вече сте почитатели на В. Е. Шуаб, няма да останете разочаровани от тази книга, макар като сюжет да е напълно различна от останалите ѝ. Стилът на авторката и тук е невероятно красив и докосващ емоционално с описания, които развихрят въображението за света и упоменатите места. Ако пък не сте чели нищо от писателката до момента, то „Невидимият живот на Ади Лару“ е идеалната книга, с която да се запознаете със завладяващото писане на Шуаб.
Снимка: Кая Димитрова