Peggy Guggenheim and the Art of Eternity



Невъзвратимостта на собственото ни отминало ежедневие, в което сме имали цялата свобода да бъдем щастливи, е от усещанията, които ни превръщат в по-мъдри и осъзнати личности. Някои от нас имат смелостта да поискат от живота всичко, да творят и да измисля нови върхове за покоряване или удоволствия за споделяне. И все пак, разликата между хората, които живеят с размах и тези, които поемат живота на хапки не е чак толкова голяма, колкото си мислим. Защо ли? Защото и двата типа са устойчиви във времена на криза - едните продължават да стъпват предпазливо и да се страхуват какво следва, скрити в спалнята си, другите все така упорстват с финес за осъществяването на мечтите си. Едните колекционират минало, другите колекционират вечност. Пеги Гугенхайм не просто я колекционира. Тя създава вечност...

История, през която преминаваш като през лятна ваканция - неусетно, увлечен от весели моменти и пътувания, безгрижие и творчекси дух. После соленият вкус на сълзите от тъга, че всичко това приключва, прегръща лицето и душата ти за известно време. Ваканцията в „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“ приключва веднъж по средата на книгата, когато нормалното е пометено с идването на Хитлер в живота на незабравими творци от онова време – Джеймс Джойс, Самюъл Бекет, Шопен, Салвадор Дали. Втори път усещането за безгрижие свършва за читателя с последните редове на книгата – тази част ще оставя да изживеете сами, когато я прочетете. Авторката Софи Вияр има усета да разказва в биографични факти с чувство, така че да те отнесе директно до мястото на събитията, в случая - Лондон, Париж, френската провинция и още няколко живописни локации – сякаш се прехвърляш в друго измерение, по-ярко от реалността. Впечатлява това как войната е вмъкната в историята по начин, колкото изкусен, толкова и коварен от гледна точка на подсъзнателните белези, които оставя след прочит.  Дебне в ежедневието на образите описани в книгата, диша във врата на главната героиня – Пеги Гугенхайм, принуждавайки я да осъществява идеите си във време на световен погром, но книгата несъмнено се фокусира основно върху незабравимо величествения творчески период с безгранична красота и човечност. Като цяло, военните действия не превземат сюжета и не изтриват усещането за творческа ваканция, обагрена от артистично-екстравагантни сцени. И все пак, нощта след като я прочетох, сънувах сцена с падащи бомби. Невероятно е колко силно можеш да вмениш ужас и носталгия по една неповторима действителност, като я разкажеш така, че да вдъхнеш страх от изчезването й, дори у някой, който я преживява век по-късно, само четейки за нея. Не ти е нужно да напишеш цяла книга с военни действия, за да създадеш страх от войната. Стига ти да разкриеш всички онези щастливи, топли, по бохемски изпълнени с изкуство и гурме наслада мигове, които изчезват от днес за утре заради нея.

Книгата предоставя множество прозрения за размисъл и по отношение на личностните качества, които довеждат известната кураторка с фамилия Гугенхайм до висините на популярността й. Как? С находчивост, интуиция и енергия за следващата нестандартна за онова време идея, превърната в цел, независимо с колко подпобни опита се е проваляла преди това. При толкова много хора на земята е трудно да бъдем ексклузивни в дейностите, с които се занимаваме. В „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“ усещането за ексклузивност идва от обичта към изкуството в комбинация с целеустремеността, която движи главната героиня напред към успех. Успехът на осмислен, красиво и цветно изживян живот.

Free Shipping

Free delivery for orders over BGN 50

Return

14 days right of return

Service

We accept online orders 24/7

Safety

Guaranteed security when buying