Лицата на превода: Деница Райкова
"Много хора не си дават сметка, че за да превеждаш, трябва не просто да знаеш какво значи една дума, а трябва да имаш и вътрешен усет. Че една дума има повече от десет значения, а понякога се оказва, че ти трябва друго, единайсето значение, което може дори да не е включено в речника." Това казва Деница Райкова - още едно от "Лицата на превода" - кампания на издателство "Лемур", вдъхновена от Международния ден на преводача.
Деница Райкова превежда от английски повече от двайсет години. Завършила е английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първият й превод е от 1999 г., а днес вече има над 130 преведени книги. От 2006 г. работи за различни издателства, дебютът й в „Лемур“ е с втората ни книга на Сара Нович – „Честно казано“. Интересно й е да „разчепква“ думите и да дава най-доброто на книгата и нейния автор.
Деница Райкова заедно с преводачката от италиански език Ваня Георгиева и журналистката Анна Ангелова по време на събитието "Лицата на превода", състояло се на 30 септември в рамките на фестивала New Vibes Festival в София.
Опишете професията си с три думи.
Прекрасна, предизвикателна, вълнуваща.
Как станахте преводач и защо избрахте английския, днес най-популярният език?
Още преди да завърша гимназия, знаех, че искам да бъда преводач. Винаги съм била заобиколена от книги, няма момент, в който четенето да не е присъствало в живота ми и знаех, че искам да работя нещо, свързано с книги.
А английският е част от живота ми, откакто се помня – отначало с детски песни и приказки, с много говорене на английски, учене на думи, по-късно – чрез музиката и книгите. Винаги съм обичала този език и съм го усещала близък. Това стигаше, за да свържа нещата и да разбера, че моето призвание е преводач.
Щом музиката и книгите са ви повлияли – интересно би било да научим повече за вкуса Ви. Кои са някои от любимите ви песни, книги?
Може би бих се спряла на две книги, преведени между 2016-а и 2021 г. - „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ и „Аристотел и Данте се гмурват във водите на света“ Бенджамин Алире Саенц. Песните са доста, но двете ми може би най-любими са El Paso City на Марти Робинс и Where Have all the Flowers Gone на The Kingston Trio.
Във време, в което почти всеки говори английски, подценявани ли са преводите и преводачите заради тази достъпност и масовост на езика?
Има известна степен на подценяване, да. Заради все по-достъпните начини за изучаване на език – и не само английски – като че ли някак се приема, че е лесно да „се научи“ език. Много хора не си дават сметка, че за да превеждаш, трябва не просто да знаеш какво значи една дума, а трябва да имаш и вътрешен усет. Че една дума има повече от десет значения, а понякога се оказва, че ти трябва друго, единайсето значение, което може дори да не е включено в речника.
А от какво значение ще бъдат езиците в бъдеще?
Този въпрос малко ме плаши, или, по-скоро, ме плаши евентуалният му отговор. Иска ми се да кажа, че ще запазят важното значение, което имат сега, защото за мен езикът на една страна е част от идентичността й. Но от друга страна, общият език, в какъвто се превръща английският, става все по-популярен. Надявам се, че това няма да е за сметка на загиването на езици, защото колкото и добре да владееш един чужд език, винаги най-добре ще владееш родния.
Какво е най-вълнуващото във Вашата професия?
Дори след толкова години все още ме вълнуват повечето страни на професията – приемането на поредна книга за превод, „срещата“ с книгата, „запознанството“ с новия – или не толкова новия автор, ако го превеждаш от години. Вълнувам се дали с книгата „ще се разберем“, дали ще успея да дам на нея и автора най-доброто, което заслужават, вълнувам се от всяка нова история, от всеки момент, в който изведнъж се досетя как ще тръгне действието нататък. Винаги съм била ненаситен читател, думите винаги са ме вълнували, увличали са ме със звученето си, интересно ми е да се опитвам да „разчепкам“ някоя дума и да открия произхода й.
Колко книги сте превели досега?
Около 130.
А кой беше първият ви превод и с какво ще го запомните?
„Пух и философите“ от Джон Тайърман Уилямс. Ще го запомня с няколко неща – първо, че аз си го поисках. Второ – работих по него още като студентка и някак трябваше да се справям с още куп други неща. И трето – последно, но не и по важност: с интересната идея на книгата, която всъщност вземаше отделни откъси от „Мечо Пух“ и ги разглеждаше през призмата на различни философски течения.
Кога сте се чувствали „изгубена в превода“?
Когато се е налагало да превеждам на тема, с която не съм съвсем в „свои води“. Един такъв пример е една двойна биография на Роналдо и Меси, която беше наистина интересна, защото харесвам и двамата, но буквално се губех във футболните термини и стила на автора.
Какво бихте ни казали честно казано за „Честно казано“?
Българското издание на "True Biz" се очаква през октомври. Снимка: Славейко Димитров
„Честно казано“ е една от най-силните книги, които съм превеждала в последно време. Книга, която приех много лично и съпреживях. Изобщо нямах чувството, че превеждам роман – тази книга е толкова реалистична и въздействаща. Тази книга ни напомня, че дори ние, уж чуващите, понякога забравяме да слушаме и да чуваме. И е време да си го припомним.
С какво „True Biz” се отличава от другите книги, по които сте работили?
С откровеността на писането. С темата, която засяга. С това, че без да е документална, има въздействието на такава.
Разкажете ни повече за процеса на работа по книгата? В какво беше най-голямото предизвикателство и в какво удовлетворението?
Почти винаги, когато приема да преведа една книга, първо я прочитам, за да я усетя, да се запозная със стила на автора и да открия нещата, които евентуално могат да ме „препънат“. След това в процеса на работа сверявам английския и българския текст, за да открия евентуални грешки и пропуски, и нанасям поправки, ако е нужно. След завършването на целия превод изчитам текста още веднъж за окончателно „изглаждане“. Предизвикателствата се менят – понякога са свързани просто с трудния стил на автора, друг път – с използвани по-специфични думи /термини, измислени думи, умишлено допускане на граматически и правописни грешки/. Удовлетворението е в „разплитането“ на сложните изречения, откриването на препратки, в малките победи, когато „пребориш“ някое изречение или разгадаеш нещо. И, разбира се, накрая, когато държиш в ръце излезлия превод.
Как бихте определили стила на Сара Нович?
Увлекателен, вълнуващ, въздействащ.
Сара Нович, автор на романите "Честно казано" и "Момиче на война"
Какви емоции изпитвахте, докато превеждахте тази книга?
Беше ми много интересно, защото „Честно казано“ за пръв път ми показа в пълнота проблемите, пред които са изправени тези хора. И открих, че не знам много, наистина много неща. Беше ми интересно да прочета за отношението към тях през годините. На второ място – горчивина, именно заради това отношение. На трето място – съпричастност. Приех тази книга много лично, макар че моите проблеми са от друго естество. Но най-вече изпитвах съчувствие към тези хора.
Според мен, живеем в свят с дефицит на съпричастност. Каква е необходимостта от подобни книги? И какъв въобще е потенциалът на литературата да развива емоционална интелигентност?
Необходимостта от подобни книги е в това, че те казват истината за нещо, което дълго време е било подминавано и премълчавано. Ако литературата на такива теми е добра, добре написана и поднесена, тя може да учи на емпатия и съчувствие, да покаже, че физическият проблем на един човек не го превръща в някой, който трябва да бъде пренебрегван.
Каква е стойността на думите в света на глухите?
По-голяма, отколкото в нашия.
Могат ли книгите да променят хората? Или се скриваме за кратко между кориците, а после излизаме оттам същите?
Смятам, че могат. Дори и ако не осъзнаем веднага тази промяна.
Използвате ли дигитални системи за превод и как съвременният свят и новите технологии влияят на изкуството на превода, според Вас?
Не, не използвам. Рядко ползвам и онлайн речници, предимно за по-специфични неща.
Умберто Еко казва, че „Думите приемат различни значения според контекста.“ Тук имаме един особен контекст. Какви значения приеха думите в „Честно казано“?
Интересен въпрос, защото сме свикнали да приемаме думите като нещо, което се изрича или пише. Тук думите се изобразяват – и затова са по-силни от написаните или изречените.
Илюстрации на знаци от американския жестов език от романа "Честно казано". Снимка: brittanycastle.com
Кога един художествен превод е добър и кога лош?
Един превод е добър тогава, когато читателят „върви“ гладко през текста, без да се „спъва“ в езикови неравности и да си разваля удоволствието от четивото. Прекрасен е тогава, когато забравяш, че четеш преводен текст. И е лош тогава, когато „прозира“ оригиналният текст, когато се усеща, че нещо не е схванато точно както трябва.
Какво е значението на преводачите в един мултикултурен свят?
Смятам, че те винаги ще бъдат от значение. Именно защото този свят е мултикултурен, а преводачът не предава просто текст – предава отношения, история, култура.
Кога преводачът се превръща в писател?
Вероятно е различно за всеки, според това кога и дали в един момент преводачът усеща, че вече иска не просто да предава чуждите думи, а да създава и свои. Но това не е нещо, което трябва непременно да се случи.
Кое е последното Ви „откритие“ като преводач?
Не е точно„откритие“, по-скоро книга, която ми беше възложена малко изненадващо в края на миналата година – една прекрасна детска фентъзи поредица, която използва елементи от китайската митология. Уж детска история, в която обаче има митология, история, морални въпроси.
От какво значение е издателството за превода?
Голямо, защото освен добър преводач е нужен и добър редактор. И не само – цял отдаден екип, който да иска преводът да стигне до читателите в добър вид.
Защо избрахте да работите с „Лемур“?
Те ме потърсиха. Беше изключително приятна изненада.
Мотото на „Лемур“ е светът на хубавите книги. Кои са те за Вас?
За мен хубавите книги са книгите, които не само разказват интересна история /или представят интересни факти, ако не са художествени/, а които те карат да търсиш още информация, да откриваш нови и нови пластове, да се връщаш към тях отново и отново. Книгите, които успяват да се задържат в ума ти дълго след като си затворил последната страница.
