"Попитайте Сара Грос"
Не ми се случва често, но все още понякога попадам на книги, чийто финал ме изненадва. Просто не успях да предвидя как ще завърши "Попитайте Сара Грос" на Жоао Пинто Коелю (превод: Димитър Атанасов), а финалът е логичен. Но нали тъкмо в това се крие майсторството на писателите - да бъдат колкото непредвидими, толкова и убедителни.
Има теми, които съвсем съзнателно избягвам, когато си избирам книги. Не са много, но все пак рядко посягам към истории, чието действие се развива през някоя от двете световни войни или в някоя от страните от бившия социалистически блок. Без да подценявам важността на тези исторически периоди или важната роля на литературата, която често използва миналото, за да отправи послания към бъдещето, смятам че малко писатели умеят да ги пресъздават реалистично и без да е самоцелно.
Разбира се, всяко правило има изключения. Макар и рядко, попадам на съвременни писатели, които не просто умеят да разказват сюжети, свързани с войните, но го правят толкова добре, че да не можете да се откъснете от книгата. Прочетох "Попитайте Сара Грос" с огромно удоволствие. Наситен, дълбок роман, в който са засегнати не малко болезнени теми. И все пак роман, който бихте могли да прочетете на един дъх. Жоао Пинто Коелю успява да пресъздаде майсторски два много различни, но еднакво важни периода от най-новата световна история. Описва еднакво колоритно улиците на Ню Йорк и тези на Ошпицин.
В края на 60-те години на 20 век, Кимбърли, кандидатства за работа в един от най-престижните колежи в Америка. Амбициозна, умна и уверена, тя има много причини да мечтае за подобна позиция и само една да избере възможно най-отдалеченото от родния си град място, за да реализира мечтите си. Директорката на колежа, Сара Грос, решава да й да даде шанс.
Романът проследява паралелно две сюжетни линии, които постепенно се преплитат. Юношеските години и младостта на Сара, прекарани в Полша, разкриват историята на една впечатляваща личност и неумолимото приближаване на един от най-зловещите периоди в човешката история. От очарователно, изключително талантливо младо момиче, Сара се превръща в красива и успешна млада жена, малко преди светът да се промени завинаги. Деликатността, с която Жоао Пинто Коелю описва събитията между 1933 и 1944 година, не променя силата на въздействието на думите. Животът на евреите в малкия град Ошпицин, който в последствие става известен като Аушвиц, се променя ужасяващо. Постепенна, но неумолима, тази промяна обхваща цяла Европа, разрушава семейства, унищожава някои от най-светлите умове и белязва малкото успели да се спасят завинаги.
През 1968 година Кимбърли е изправена пред проблемите на своето време. Време, в което думата равноправие все още няма достатъчна тежест. Време, в което да си жена в академичния свят все още е трудно дори в Америка. Докато се опитва да спечели уважението на колегите и студентите си, Кимбърли постепенно се сближава със Сара, опознава останалите препопадаватели в колежа, започва да се ориентира в йерархията и все по-убедено подкрепя желанието на директорката да внесе промяна в закостенелите традиции.
"Попитайте Сара Грос" е книга, която повдига много въпроси. Какво е способен да понесе човек? В името на какво можем да оцелеем? Колко често сме склонни да пренебрегнем себе си в името на онези, които обичаме? Защо историята сякаш непрекъснато се повтаря, а човечеството не се учи от грешките си? Едновременно с това е книга за границите. Границите, които сами си поставяме. Моралните граници, които не бива да бъдат преминавани. Ограниченията, наложени от време, разбирания и политика, срещу които си струва да се изправим. И не на последно място роман за семейството. За силата да предпазиш близките си. За жертвите и компромисите, които правим в името на онези, които обичаме. Смятам че един от основните въпроси за съвременния читател е именно този: бих ли избрал семейството пред себе си? Така както малката Сара и майка й напускат Америка, за да последват баща й в неговата мечта за връщане към европейските корени. Така както Кимбърли избира да пази ужасяваща тайна, за да не разбие сърцето на баща си.
Така се връщаме отново към началото на този текст и финала на "Попитайте Сара Грос". Неочакван, драматичен и изключително въздействащ със своята умереност и реалистичност. Написан с изключително внимание към историческите детайли и великолепно стилово издържан, този роман заслужено се нарежда сред малкото посветени на войната книги, които горещо бих препоръчала.