"Малинверно": могат ли книгите да живеят вечно?

"Малинверно" ни отвежда в един необикновен малък град в Италия, населен с литературни персонажи, където между фабриката за хартия и библиотеката, между миналото и бъдещето, нишките на множество малки истории се преплитат в един великолепен роман.

Искало ли ви се е някога да промените част от сюжета на любима книга? Да поправите несправедливост? Да накажете някой от персонажите, незаслужено получил щастлив финал? Астолфо Малинверно е библиотекар в Тимпамара, спокойно градче, в което фабриката за хартия, където ежедневно се унищожават стотици стари книги, и любовта към литературата са в необикновена симбиоза. Докато вятърът носи откъснати страници, местните жители жадно поглъщат тяхното съдържание, а децата им получават все по-нетрадиционни имена. Имена, избягали от тези страници.

Малинверно също е кръстен на литературен персонаж и сякаш е едно цяло не само с библиотеката, за която неуморно се грижи, но и с любимите си романи. Докато един ден подреденото му ежедневие не е нарушено от неочаквано назначение. Така му се налага да съчетае задълженията си на библиотекар с тези на пазач на гробището. Подреден, внимателен и отговорен, той подхожда сериозно към новата си роля, макар да не е особено щастлив.

Един ден докато върви по алеите на гробището, Малинверно се натъква на паметна плоча, на която не е изписано нито име, нито дата. Има единствено снимка на много красива жена. Запленен от образа й, Малинверно я кръщава Ема, на Ема Бовари, която винаги си е представял точно така. В богатото му въображение веднага започват да изплуват различни възможни отговори, но те не са му достатъчни и Малинверно копнее да научи, която е била в действителност жената от снимката. Единственото, което знае е, че някой редовно оставя цветя на гроба й. 

Междувременно му хрумва идея как да поправи всички несправедливости, с които се е сблъсквал като читател. И той започва да убива литературни персонажи. А в последствие и да погребва онези библиотечни томове, които по една или друга причина вече са неизползваеми, създавайки в гробището отделно малко гробище за книги.

Ръка за ръка с всяка въображаема смърт в живота на Малинверно, върви и неизбежната, истинска тленност на всички живи същества. Всяка смърт в Тимпамара разказва история. След всяка загуба някой остава да скърби. Всяка дълго крита тайна намира начин да излезе наяве. Всеки спомен носи колкото болка, толкова и надежда. А любовта и приятелството, точно като цветята, "поникват" на най-неочаквани места. И именно в гробището Малинверно открива онова, което не е успял да намери сред книгите. 

Доменико Дара изгражда колоритни, запомнящи се персонажи, чиито истории се преплитат, докосват и разминават, за да ни покажат, че и най-дълбоката самота може да бъде споделена, че загубата е част от живота на всеки един от нас, че щастието често е там където най-малко очакваме. "Малинверно" е роман за литературата и четенето, които променят живота. За книгите, които горят, мокрят се, късат се и остаряват също като хората, но носят в себе си послания, които могат да живеят вечно.