Book reviews

Случвало ли ви се е да си купите книга, провокирани от съвсем дребен детайл? На мен ми се случва често. Точно така стана и с „Къщата на кокоши крака“ на Софи Андерсън. Заглавието провокира подсъзнателна носталгия към любими приказки и книги от детството ми и просто не успях да й устоя.

"Исландия. Дневник на една мечта" е един от най-добрите пътеписи, които съм чела до момента и една от онези книги, които до такава степен са ме вдъхновили и впечатлили, че искам да разкажа за нея на всичките си познати, за да мога да предам и на тях въодушевлението, което носи. В книгата са поместени места и преживявания, толкова въздействащи, че ако Исландия влиза в списъка ви с мечтани дестинации, след този пътепис ще искате да грабнете куфарите още днес. А ако никога не сте се замисляли за тази страна, със сигурност ще влезе в бъдещите ви желания и цели.

На пръв поглед „Цветя над ада“ е криминален роман, притежаващ всички задължителни за жанра елементи – динамично действие, неочаквани обрати и брилянтен следовател, който да разплете загадката. Но... само на пръв поглед. Всъщност Илария Тути изгражда един многопластов сюжет, в който границите между добро и зло, редно и нередно, допустимо и недопустимо са всичко друго, но не и ясни.

„Есекският змей“ не е мрачен роман. В него няма да откриете фантоми, чудовища и магии. Ще откриете една легенда, очарователни, странни и много ярки персонажи, всеки със собствени чудатости и най-вече почти съвършена картина на една епоха.

Не ми се случва често, но все още понякога попадам на книги, чийто финал ме изненадва. Просто не успях да предвидя как ще завърши "Попитайте Сара Грос" на Жоао Пинто Коелю, а финалът е логичен. Но нали тъкмо в това се крие майсторството на писателите - да бъдат колкото непредвидими, толкова и убедителни.

Мрачна, странна и омагьосваща, тази книга е истинско удоволствие за всеки, който има афинитет към творчеството на Бредбъри. Или към киното. Или към класическите криминални романи. И най-вече към всички тези неща събрани в едно. Великолепна палитра от персонажи, толкова колоритни и нетрадиционни, че се запечатват трайно в съзнанието на читателите. 

Докато очакваме с нетърпение екранизацията на „Където пеят раците“, определено си заслужава да отделим малко внимание на книгата. Да, романът на Дилия Оуенс е бестселър във всеки възможен смисъл, но това съвсем не е единственото, което трябва да знаете за него.

Да четеш Олга Токарчук винаги е удоволствие. "Гардеробът" обаче притежава особено очарование заради прекрасните илюстрации. Книгата събира в себе си три разказа - колкото различни, толкова и обладани от един и същи дух. Умението на нобеловата лауреатка да изгражда запомнящи се и изключително въздействащи образи се проявява еднакво ярко както в по-дългите, така и в кратките повествователни форми. С присъщата си ерудиция и елегантност на изказа, Токарчук ни отвежда там където реалността се пропуква, където възможното и невъзможното се преплитат.

"Малинверно" ни отвежда в един необикновен малък град в Италия, населен с литературни персонажи, където между фабриката за хартия и библиотеката, между миналото и бъдещето, нишките на множество малки истории се преплитат в един великолепен роман.

"Сърцето на вещицата" е впечатляващ роман, в който се преплитат древни митове, напрегнат, внимателно изграден сюжет и дълбоки, универсални послания. Послания, които звучат съвременно и актуално, макар да са стари колкото света. Дженевийв Горничек успява да изгради пълнокръвни и ярки персонажи, чиято история ще помните дълго.

Ако вече сте почитатели на В. Е. Шуаб, няма да останете разочаровани от тази книга, макар като сюжет да е напълно различна от останалите ѝ. Стилът на авторката и тук е невероятно красив и докосващ емоционално с описания, които развихрят въображението за света и упоменатите места. Ако пък не сте чели нищо от писателката до момента, то „Невидимият живот на Ади Лару“ е идеалната книга, с която да се запознаете със завладяващото писане на Шуаб.

Невъзвратимостта на собственото ни отминало ежедневие, в което сме имали цялата свобода да бъдем щастливи, е от усещанията, които ни превръщат в по-мъдри и осъзнати личности. Някои от нас имат смелостта да поискат от живота всичко, да творят и да измисля нови върхове за покоряване или удоволствия за споделяне. И все пак, разликата между хората, които живеят с размах и тези, които поемат живота на хапки не е чак толкова голяма, колкото си мислим. Защо ли? Защото и двата типа са устойчиви във времена на криза - едните продължават да стъпват предпазливо и да се страхуват какво следва, скрити в спалнята си, другите все така упорстват с финес за осъществяването на мечтите си. Едните колекционират минало, другите колекционират вечност. Пеги Гугенхайм не просто я колекционира. Тя създава вечност...