Лицата на превода: Рада Ганкова

„Торто арадо“ беше едно голямо словесно дирене. Най-вече заради многото бразилски реалии, флората и фауната, религиозните обичаи, начинът на живот в бразилския северозапад." Това казва Рада Ганкова в кампанията "Лицата на превода" - един специален проект на издателство "Лемур" по повод Международния ден на преводача - 30 септември. В поредица от интервюта разкриваме най-интересното за професията, творческия процес и личните преживявания на преводачите с книгите. Защото, както казва Рада, преводачеството е едно "безкрайно търсене на думи"... а ние обичаме да търсим :)

Рада Ганкова и Жоао Пинто Коелю по време на гостуването му в България през 2022 г. 
Снимки: Нора Ситева

Рада Ганкова е преводачка от английски, испански, португалски и френски. Завършила е „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и „Европеистика“ в Лувенския католически университет (UCL) в Белгия. Живее в Брюксел, където работи като устен преводач и преводач на художествена литература. Преподава български език на преводачи, които превеждат от нашия на други европейски езици. За издателство „Лемур“ Рада Ганкова превежда „Торто арадо“ и „Време за преструвки“. Казва, че обича преводачеството, защото е самостоятелен труд и провокира независимо мислене. 

Опишете професията си с три думи.

Безкрайно търсене на думи.

Как и защо станахте преводач?

Още като ученичка знаех, че това е моята страст и орис. Започнах да превеждам, докато бях в 11-и клас, основно любителски, но не само. Винаги съм работила за това да бъда, както писмен така и устен преводач. За мен никога не е имало друга професионална мечта.

Кой беше първият ви превод?  

Не помня точно първия превод, но има преводи, които не се забравят. Такъв, например, беше преводът на испански на разказа „Лунна нощ“ от Васил Попов и преводът на „Торто арадо“ на български.

Кога сте се чувствали „изгубени в превода“?  

Винаги…

Разкажете ни за работата си по романите „Торто арадо“ и „Време за преструвки“ .

„Торто арадо“ беше едно голямо словесно дирене. Най-вече заради многото бразилски реалии, флората и фауната, религиозните обичаи, начинът на живот в бразилския северозапад. Например, никога преди това не бях чувала за блестящия кравешки трупиал... А вие? Сега знам как изглежда тази птица, кое е нейното местообитание, как звучи песента ѝ...

Снимка: Wikipedia

Това се отнася и за почти всички останали птици в романа, научих още имената на много видове риби, животни и растения в Бразилия, научих много неща за афро-бразилската религия и обичаите на киломобите. Изобщо този превод създаде един нов свят за мен.

В превод от португалски „торто арадо“ означава „изкривен плуг“. Изкривеният плуг, дал името на книгата, е оръдие на труда, използвано от предците на баиянските персонажи, преминало е през времето и пространството и символизира неравенството.Така торто арадо се превръща в красива метафора за липсващите слова и осакатения език.

С „Време за преструвки“ си блъсках главата по друг начин…

Там реалиите бяха по-малко и по-познати за европейците, защото романът разглежда отношението към евреите през 40-те години на миналия век. Авторът Жоао Пинто Коелю представя техния живот в едно малко италианско градче, описва етруските пещери... Но голямото предизвикателство беше описанието на емоционалните преживявания на героинята, нейните блянове, стремежи, борба за оцеляване, желанието за мъст и нейните влюбвания.

Коя от тези книги беше по-голямо предизвикателство за Вас и защо?

Всеки превод е предизвикателство, но бих казала, че „Торто арадо“ беше по-голямото.

Какво е най-вълнуващото във Вашата професия?

Най-вълнуващото е, че постоянно се научават нови неща, безспирното търсене на думи - особено когото става въпрос за превод на нещо, което е отвъд речниците. Тогава превеждането се превръща в творчески процес. Обичам това, че преводачеството е самостоятелен труд и провокира независимото мислене.

От какво значение е издателството за превода?

Как една чужда книжнина стига до българските читатели, зависи преди всичко от това дали издателството ще реши да издаде дадено произведение, или пък не.

Значи е въпрос на смелост?

Според мен е комбинация от качества и да, едно от тях е смелост, но също познаване и разбиране на световните литературни процеси и предприемачески хъс.

Защо избрахте да работите с „Лемур“?

Това си беше знак от съдбата, пратен в една мразовита януарска вечер. Тогава написах публикация във Фейсбук, че Бразилия е родила нов Жоржи Амаду (става въпрос за Итамар Виейра Журиор и романа му „Торто арадо“) и че се надявам някой ден той да бъде издаден на български. Под моя пост писа Соня Хачикян – създателка и управителка на „Лемур“. Така започна нашата преводаческо-издателска авантюра. Благодарение на това, че издателството е много отворено към букскаутинг и приема предложения от преводачи.

Друг пример за това, че издателството е в крак с актуалните тенденции в книгоиздаването, е името на преводача на корицата. Миналата година преводачката на Олга Тукарчук на английски език започна кампания за повече видимост на преводачите и за това името на преводача да се пише на корицата. Аз разбира се, участвах в кампанията, но по-интересното е , че „Лемур“ не се поколебаха да откликнат и книгите им вече излизат с името на преводача на корицата. Поредно доказателство за това, че са невероятни.

Снимка: Даниела Марчева, The book club Sofia

Кога преводачът може да се превърне от съавтор в автор?

Борхес има едно есе за преводача Едуард Фицджералд, известен със свободния превод на „Рубаят“ от персийски на английски. Есе за случайното или не толкова случайно свързване на персийски астроном и ексцентричен англичанин и как от спойката между двамата се появява един необикновен поет, как сътрудничеството между тях става някакъв тайнствен процес, макар да живеят в различни векове. В този смисъл преводачът може да стане писател.

Ние ставаме съавтори и с приноса ни към нашата родна словесност чрез новите думи, които се изковават в процеса на езикопренос. Невинаги има готови словесни изделия, които да ползваме. Понякога се налага да творим.

Дайте пример със свое творение?

Споменах блестящия кравешки трупиал. След консултации с орнитолози в романа на български тази птица се казва „кравица“. Това е принос от преводача.

И не мое творение, а по-скоро измъкнат от езиковия скрин израз пак в „Торто арадо“… Имаше един израз, който на български автоматично ти идваше да го преведеш „Гладна мечка хоро не играе“, което не отговаряше на бразилската образност и затова стана „Празен чувал, прав не стои“.

В български някак грешно според мен се е наложило латинос и латиноси, където слагаме на множественото число на изходния език българско окончание за множествено число. Смятам, че това е странно и затова в „Торто арадо“ имената на етноси и общности са написани съответно кобокло, кобокли, а не кобоклос, кобоклоси…

Умберто Еко казва, че „Думите приемат различни значения според контекста.“В този смисъл, кога един художествен превод е добър и кога лош?

Хубавият превод е този, при който не можем да кажем, че текстът е преводен, когато преводачът не прозира през редовете и не можем да отгатнем структурата на оригиналното изречение, например.

Как съвременният свят и новите технологии влияят на изкуството на превода?

Във времето, когато имаше оскъдица на речници, помощни материали и информация тълмачеството беше по-мъчно и забавено. Днес, ако не знам нещо, ако никога не съм го виждала и не мога да си го представя - търся го в интернет. Това помага много.

Кое е последното Ви „откритие“ като преводач?

Опитвам се да чета на всички езици, които знам и постоянно да откривам нови автори. Последните месеци за мен минаха в четене на писателки от африкански произход. Очарована съм от творчеството на Яа Джаси, Болу Бабалола, Акваке Емези, Брит Бенет.

„Лемур“ е светът на хубавите книги. Кои са те за Вас?

Освен тези, на които съм преводач, много харесвам „Попитайте Сара Грос“ и „Малинверно“. Смятам, че това са примери за съвременна европейска проза от най-високо качество.

Рада Ганкова заедно с управителката на издателство "Лемур" Соня Хачикян по време на Фестивала на българската книга в Брюксел през 2021 г.

Снимка: Славейко Димитров