Препоръчано от нас

Заповядайте на 25 септември (петък) от 18:30 часа в сградата на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН; входът откъм ул. „Московска“ 6А), където ще се състои представянето на романа „Жертвени макове“ от Стефка Станчева.

Събитието е с вход свободен и е част от богатата културна програма, с която Националният етнографски музей отбелязва своята 120-годишнина.

Водещ на премиерата ще бъде Иван Русланов, журналист и водещ в предаванията „Нощен хоризонт“ и „Понеделник вечер“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

Повече за книгата:
Флоренция, 2022 г. Срещаме се с Елия, Моника и Даная, три талантливи, млади жени, които обичат пътешествията, изкуството и удобствата на съвременния живот, но имат мисия да открият истината за миналото на техните предци.

Еникьой, 1940 г. Три неразделни приятелки, Елена, Мона и Дана, са изправени пред жестоките последствия от Крайовския договор – те трябва да загърбят младежките си вълнения, да оставят топлината на родния си дом в Северна Добруджа и да се отправят към отговорностите на зрелостта и неизвестното бъдеще.

Прескачайки в различни времеви и пространствени пластове, повествованието на романа проследява живота на съвременното поколение и неговите предци, преселените севернодобруджанци, в отрязък от по четири години. В здрава плетеница от минало и настояще са представени и синхронизирани мислите и действията на хора родственици от два различни века, обединени от любовта към родната земя.

По време на събитието ще бъде прочетен откъс от романа, а гостите ще имат възможност да разговарят с авторката и да получат личен автограф.

Приказка за всяка жена, в която танцува самодива

Алина е на трийсет и девет. Тя рисува, съзерцава, безумно обича движението, природата и не толкова нетърпението си. Привлича я огънят на стихийното изживяване – опарва се, не ѝ харесва, но отново търси свещения пламък.

Алина преминава през света и себе си с любов към красотата, радостта, насладата… Но и с болезненото чувство за липсваща цялост. Докато едно пътуване в магичните Родопи не я отвежда до неочаквани срещи – със старец, който шепне на забравените езици на душата, с нишките на времето, които загадъчно се преплитат, и с безмълвния миг, в който Алина най-после се осмелява просто да бъде.

Флоренция, 2022 г. Срещаме се с Елия, Моника и Даная, три талантливи, млади жени, които обичат пътешествията, изкуството и удобствата  на съвременния живот, но имат мисия да открият истината за миналото на техните предци.

Еникьой, 1940 г. Три неразделни приятелки, Елена, Мона и Дана, са изправени пред жестоките последствия от Крайовския договор – те трябва да загърбят младежките си вълнения, да оставят топлината на родния си дом в Северна Добруджа и да се отправят към отговорностите на зрелостта и неизвестното бъдеще.

„Някои от вас може би ще усетят „Жертвени макове“ като съвременен роман с ретроспекции за преселването, други – като разказ за изселниците по клаузите на Крайовския договор със съвременен прочит на онези отколешни събития. За мен третата книга от трилогията „Благословената земя“ е здрава плетеница от минало и настояще, плетеница от съдби, предопределения и последствия; плетеница, която не искам да разплитам, а да ви я представя като неделимо цяло, към което принадлежа и аз самата.

Прескачайки в различни времеви и пространствени пластове, повествованието на романа „Жертвени макове“ проследява живота на съвременното поколение и неговите предци в отрязък от по четири години, като съпоставя и синхронизира мислите и действията на хора родственици от два различни века.“

 Стефка Станчева

Тази история ще ви напомни, че дори в най-тъмните моменти винаги има светъл път към ново начало.

Тя живее между надеждата и болката, между звука и тишината. Мечтае да учи и да опознае света от хората, но най-много иска да не се чувства като птица, затворена в клетка от неразбиране.

Настоящето бърза, шумно е и изглежда се опитва да сбъдне мечтите ѝ. Или не съвсем...?

Защото Нина е различна – не чува.

Да, тя няма слух, но има силата да си проправя път. Защото разбира, че най-големите страхове не са породени от света отвън, а от онова, което носим вътре в себе си.

Очаквайте „Картие. Мечтата за диаманти“  и „Кой се страхува от светците на дома“  от 22 май!

„Картие. Мечтата за диаманти“ от Софи Вияр ни отвежда на приключение в бохемски Париж със сагата за семейство Картие – една история за любов, интриги и най-желаните бижута в света! След разтрогването на годежа ѝ с френски благородник, Жана Тусен се бори да свърже двата края като шивачка в занемарения квартал „Монмартър“. Тогава, в нощен клуб, тя среща бижутера Луи Картие, който заедно с братята си управлява бутици в Париж, Лондон и Ню Йорк, посещавани от всички, които са някои. Луи веднага разпознава безпогрешното чувство за стил на Жана и нейния талант. Той също не може да отрече нарастващото си привличане към очарователната и жизнерадостна млада жена. Но тъмните облаци, събиращи се над Европа, все повече заплашват семейния бизнес на Картие.

Дебютният роман на Сара Дуарте Брандао – „Кой се страхува от светците на дома“ ни среща с Мария Тереза, жена, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите и тайната си страст. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да поеме юздите на съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си. Днес я откриваме да тъче гоблени в мистериозна къща в португалско градче на река Доуро, където хората я считат за вещица, която плаши децата. Обаче едно неочаквано приятелство с малката Жоана, на която Мария Тереза показва приказния свят на книгите, е нейният шанс да намери спасение. Там, където всички съзират тъмнина, Мария Тереза вижда красота и възможности.

Очаквайте през февруари - премиера на "Да спасиш облаците" в София!

Събитието ще се състои на 18.02. (сряда) от 18:00 часа в зала Nexus Space (ул. "Княз Борис I" 121, до метростанция Сердика).

Сред страниците на "Да спасиш облаците" се разгръща историята на едно сирийско и едно българско семейство на фона на войната в Сирия и как се преплитат животите им. Романът е написан от журналистка, която дълги години отразява събитията в страната, и се основава на изцяло действителни хора и събития.

Освен военната действителност, предадена от няколко гледни точки, в книгата се говори за математиката и науката като убежище, като обяснение за света, за връзките и закономерностите между хора и събития, за втория шанс, за правото на личен избор, за силата на прошката. 

"Големите числа я удивляваха. Записваше ги в малка тетрадка у дома, а после плъзваше откъснатите листове по масата и наблюдаваше как един по един политат бавно надолу, отвъд ръба. Обичаше да прави хартиени самолети и съставяше задачи спрямо цифрите, които се виждаха най-отпред. Математиката стесняваше света, караше я да се чувства удобно в ъгъла на детската градина. Вместо да ги яде, на обяд взимаше късчета хляб и ги броеше, докато се засити. Пийваше вода и редеше хлебни топчета в изчисления, а когато станеше време да я вземат от детската градина, тръгваше с празен стомах и глава, пълна с математически драскулки. (...) Вкъщи майка ѝ се затваряше с продуктите в кухнята, за да приготви вечеря, докато Ана събличаше и подреждаше дрехите си на стола, а после лягаше и опъваше крачета. Гледаше към тавана, където танцуваха единици, седмици, осморки, деветки. Бавно затваряше очи и политаше нагоре."

Авторът на многократно награждавания роман „Торто арадо“, включен в краткия списък за наградата International Booker 2024, беше част от 13. Софийски международен литературен фестивал.

Книгата вдъхновява европейски театрални постановки и мюзикъл в Бразилия и става един от символите на протестите срещу неравенствата в страната. След като спечели сърцата на милиони читатели по света Итамар Виейра Жуниор се срещна с българската публика на 14 декември в НДК. 

На 16 декември се проведе второ събитие с автора – литературен разговор между Итамар Виейра Жуниор и българската писателка Виктория Бешлийска, с тема „Езикът като плуг и човекът като земя: Истории от два континента".

Може да видите повече за събитията във Фейсбук страницата ни и благодарим на всички, които ги посетиха!

Либерата Макрѝ, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата ѝ страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари.

Самотните ѝ дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната ѝ приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща ѝ. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата ѝ оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И не е ли магията на невидимото застрашена от разпадане при сблъсъка с реалността?

В години на разтърсващи промени, белязани от насилие, но също и от постижения, които правят жените по-автономни и осъзнати за мястото си в света, Либерата преживява метаморфоза, точно като онези насекоми, които баща ѝ колекционира. Те отново и отново ѝ показват, че да станеш възрастен изисква жертви и загуба на част от себе си. Но докато броди сред тайните на гадателката, която чете карти таро, на непознатия, който я следва в сенките и на религиозната ѝ майка, Либерата е напът да научи, че в крайна сметка винаги се превръщаме в това, което сме.

Доменико Дара отново ни увлича в свят, в който на пръв поглед обикновени хора и неща носят истинската мъдрост и повдигат завесата на ежедневието, за да ни разкрият неговото сладко очарование.